Най-разпространените езиково-говорни нарушения са артикулационни (дислалия) и на темп и ритъм на речта (заекване, запъване)
При дислалията е нарушено произношението на звуците. Наличието на проблеми в артикулацията най-често се дължи на аномалии на челюстта, езика, зъбите. Тези физиологични различия може да са вследствие на лицево-челюстни травми или да са вродени изменения във формата и големината на челюстите. Може да се дължат на патология в разположението или формата на зъбите или на къса подезична връзка.
Ако наблюдавате симптоми на дислалия у детето си, опитвайте се да го поправяте всеки път, когато чуете неправилно изговорена дума. Не подражавайте на неговия иначе симпатичен бебешки изказ.
По друг начин стоят нещата със заекването. То е един от най-срещаните дефекти в говора. Когато комуникирате с човек, който страда от това речево Заболяване, бъдете търпеливи. Не се опитвайте да му набутвате припряно думите в устата, нито пък да отговаряте вместо него, защото това ще влоши нещата.
Изчакайте го търпеливо да каже думата само. Не довършвайте изречението или мисълта му.
Говорете бавно, без припряност. По този начин и наследникът ви ще се научи да изговаря думите по същия начин, което пък доста намалява размера на заекването.
Създайте спокойна обстановка у дома, в която малчуганът ще може да говори спокойно без притеснение.
Не го критикувайте. По-добре да го похвалите, когато говори чисто, отколкото да му правите забележка или да сте припряни, когато започне да заеква.
Ако го коригирате, опитайте да го правите по възможно най-нежния и позитивен начин.
Избягвайте да му задавате прекалено много въпроси за кратко време.
Не го карайте да говори пред по-голяма група хора, пише списание „За жената“.
Leave a reply