Защо преди 100 години хората не са имали нужда от добавки, а днес не може да са здрави без тях?

От екрана на телевизора поредната реклама те облъчва с обещания за вечна младост, здраве и красота, ако пиеш точно тези хапчета

Да бе, дядо ми все витамини е пил, а доживя до 80, реагира веднага скептикът. Защо? Напълно вярно, дядо ми не е пил витамини и хранителни добавки. И не е имал нужда от тях. Защо е така, обяснява д-р Карл Ренборг, създателят на първото мултивитаминно хапче. Ако приемем, че дядовците ни са живели в началото на XX век, качеството на добрите плодове и зеленчуци е намаляло в най-добрия случай с 50%. Дядо ни е имал собствена градинка, не я е пръскал, използвал е естествени торове, не е замразявал плодовете, преди да ги яде. С месото положението е още по-трагично – днешното достига до 10-20% от качеството на дядовото. По негово време пилетата, прасетата и телетата не са били тъпкани с антибиотици, не са се хранили с генномодифицирана храна и са растели под слънце, а не под лампа.

Дядо ни едва е близвал захар, не е пътувал всеки ден с градския транспорт и е имал естествено физическо натоварване. Не е приемал антибиотици, не е обядвал в „Макдоналдс“, не е закусвал с кроасани, пиел е мляко от кравата, а не от найлонов плик. Не е използвал микровълнова фурна за приготвяне на храната си. Не се е срещал с други хора всеки ден на работното си място и за целия си живот едва ли е хванал и три вируса. Ползвал е нерафинирани захар, брашно и ориз, не е чистил дома си с битова химия и не е прекарвал по 3-4 часа пред телевизора. Явно въобще не е имал нужда от добавки. През последните години световните хуманитарни организации алармират за нов вид глад, предизвикан от изпразването на храните откъм полезни вещества.

И от него страдат не само страните от третия свят, а всички. Обедняването на почвата например намалява хранителната стойност на пшеницата с повече от 2 пъти. Съдържанието на желязо в млякото е с 62% по-малко, I пастьоризирането му унищожава 60% от вит. В, и В6, 100% от вит. В12, 30% от калция. Транспортирането на продуктите на големи разстояния допълнително понижава хранителните им качества. В зависимост от вида и километрите загубите достигат до 90% на част от витамините и микроелементите.

Това е малка част от натрупаните данни за нуждата от допълнително приемане на добавки, за да си осигурим необходимите на организма съставки. Защото вече човек не е това, което яде, а това, което не яде, пише списание „За жената“.