Как да се справим с малките, които се имат за големи?

Още от съвсем ранна възраст те вече са истински госпожици с претенции за рокли, обувки, грим, дори искат да носят токчета или прашки

Или са истински малки мъже с походка на мачовци, разкопчани ризи и еднодневни татуировки… А много от тях дори не са навършили още 8 години.

Кристин Брюне, клиничен психолог и психотерапевт, автор на книгите „Първите седем години“ и „Малки и големи проблеми от 8 до 12 години“, разкрива, че все по-често се сблъсква в практиката си с феномена на рано порасналите момиченца и момченца. Брюне подчертава, че основната причина за появата на тези малки големи деца е развитието на обществото ни, устоите и ценностите, които много са се променили, изобилстващите навсякъде насилие и сексуалност. Психотерапевтката изтъква обаче, че фактът, че те имат
много по-широки познания за реалността, умеят да говорят като големи, дори изглеждат такива, съвсем не означава, че на емоционално ниво не са все още малки и раними деца, които имат нужда от обич и сигурност. Тя съветва родителите никога да не го забравят.

Според специалистите малките сестри и братя винаги се развиват по-бързо, отколкото са се развивали техните по-големи каки и батковци, защото ги следват неотлъчно. Психоаналитикът и музикотерапевт Саверио Томасела обяснява, че това, от една страна, е хубаво, защото така по-малките по-бързо развиват смелостта да опитват новото и да се изправят срещу трудностите. Но, от друга страна, според Томасела в стремежа си да достигнат по-големите малките понякога, вместо да придобият някакво качество, да усвоят нещо на принципа опит-грешка, просто подражават и се правят, че са достигнали до определен етап в развитието си или имат определено умение. Но това, обяснява психо-терапевтът, е все едно да се правиш, че можеш да караш кола, без реално да можеш – рано или късно ще стигнеш до момент, когато ще трябва да се справиш сам и рискът от катастрофа е огромен.

Съветът към родителите е просто да поставят точни рамки, които да не се променят и да са справедливи. Бъдете спокойни и разумни. От една страна, не вдигайте скандал, че едно малко момиченце не бива да носи червило, защото така може да предизвика нездрав интерес. Вместо това обяснете спокойно, че голямата сестра е започнала да носи червило на 12 години и малката също ще трябва да изчака до тази възраст. Нека не звучи като налагане на мнение, а като неутрално правило за всички в семейството. Разумността трябва да се изразява, като не се променят правилата – ако поддадете веднъж, вече много по-трудно ще може да поставите същите граници, пише списание „За жената“.