Неотдавна ми се случи нещо, което хем ме ядоса, хем ме разсмя. Като помислих известно време, реших, че не мога да направя нищо друго, освен да разкажа историята.
Имам един чичо Краси – брат на татко, който живее в провинцията. Преди няколко години се ожени втори път, защото първата му жена почина. Той е доста богат, има хубава къща на три етажа в красиво планинско градче, където хората ходят на курорт. И винаги когато се чуем по някой повод, той не пропуска да каже, че ще се радва да им гостуваме. Леля Минка много обичала гости и била голяма майсторица в кухнята.
В началото на юли с мъжа ми излязохме в отпуска и понеже тази година ще пропуснем морето по обясними причини, решихме да се качим на колата и да отскочим за няколко дни при чичо и новата му жена. Обадихме се предварително, накупих подаръци и тръгнахме.
Пристигнахме в ранния следобед. Като позвънихме на външната врата, двамата старци дотърчаха да ни посрещат. Леля Минка държеше два чифта пантофи и направо ни каза да ги обуем, за да не внесем кал в двора. А навън беше сухо и скоро не беше валяло. Подсмихнахме се, но няма как – обухме пантофите. И се започна – седнете на стола, а не на дивана (уж, че ще ни е по-удобно!), затваряйте по-леко вратата, че скоро сменяхме дограмата, и какво ли още не. Най-смешно ми стана, когато леля Минка три пъти ни сменя чаршафите. Призна си, че първо ни сложила най-новите и най-хубавите, но после преценила, че и другите все още стават – защо да не постели тях. Да, но пък те се оказали в неподходящи цветове, та най-накрая уцели в десетката.
Метеше всяка паднала троха и дебнеше зорко мъжа ми да не запали цигара в къщата. Не пропусна да му изнесе няколко лекции за вредата от тютюнопушенето. Вярно, беше приготвила вкусни манджи и сладкиши, но тя яде само постна зеленчукова супа, защото за нейния ръст и грам излишно тегло щяло да е фатално. А на чичо Краси не даде да хапне от сладкишите – на неговата възраст било опасно да не вдигне захарта. А той, як балканджия, си е здрав като богатир.
В един момент като останахме насаме с чичо, той ми се оплака от нейната маниащина за чистота и природосъобразен живот, направо го изтезавала, ама нямало вече мърдане – на тези години не можел да се развежда. Пък и иначе леля Минка не била лоша жена, само това й бил кусурът. Горкият ми чичо!
Имахме намерение да останем седмица, но на третия ден измислихме някаква причина и побързахме да си тръгнем. Разбира се, на изпроводяк обещахме, че скоро пак ще дойдем, но мисля, че едва ли ще се случи. Вместо да си починем, се натоварихме повече. От такова гостуване станахме пишман.
Leave a reply