Преди 12 г. останах вдовица. Обичах съпруга си и след като го изгубих без време, смисъл и сили за живот ми даваха само синовете ми. Тримата се вкопчихме един в друг и без думи си обещахме да се справим.
Мартин – малкият, беше по-оправен, по-отворен, по-находчив. А може би просто нещата при него лесно се подреждаха. Още докато следваше, се хвана в една фирма като охрана, после започна да им поддържа техниката, накрая го назначиха на заплата. Приятелката му Ели беше същата като него – знаеше какво иска, много работеше и успяваше.
Тони – големият син, беше друг – не си даваше зор, искаше нещата да се случват без неговото участие, мечтаеше да бъде голяма работа, а преди това да прави големи удари… При няколко такива опита се издъни и здраво загази. Гледах го, че ходи като буреносен облак, веднъж го притиснах и научих ужасната истина – на различни хора дължеше над 15 хиляди лева. За мен тази сума беше космическа, семейството ни никога не е било богато, дори когато мъжът ми изкарваше добри пари. Предложих да обсъдим всичко с брат му – Мартин вече живееше с Ели на квартира и хал хабер си нямаше на какъв огън се печем. Тони подскочи – как 
така ще го излагам, малкият да го спасява, какво съм си въобразявала. Скарахме се и не говорихме повече за това.
Оттогава все живеех на тръни, чаках някакви мускулести мъже да цъфнат на вратата или някъде да пребият длъжника. И на своя глава, без да кажа на никого, продадох имот, който наследих от родителите си. Всичко, до стотинка, дадох на Тони да погаси дълговете си. Дума не казах на брат му, той не знае и досега какви съм ги свършила. Никога не съм делила децата си, но нямах друг изход. И двамата еднакво ги обичам, ама какво да направя, като единият е сериозен и оправен, а другият – наивен и истински лапнишаран.
Онзи ден продумах пред Мартин да продадем земята, която имат от баща си. Той викна, че само лудите продават сега. Стиснах уста, да не се издам – ако научи за онзи имот, ще ме попилее. А и аз като знам, че всичките пари дадох на единия, за другия нито лев, дори да се почерпи не остана, кръвното ми става 200… Не знам как да поправя огромната си грешка. Вярно, от страх и от любов към децата си, но постъпих грозно и несправедливо.
Add comment