Цял живот вися на опашката и чакам

Когато се уволних от казармата, се ожених за момичето, което обичах. И тъй като бях кръгъл сирак, приех да бъда заврян зет и да живеем при нейните родители. Те ми обещаха, че ще ми помогнат да си купим наш собствен дом и да се отделим от тях. Но минаха две години, роди се синът ми и вместо да получа някаква помощ, аз помагах на тъста и тъщата с каквото можех, защото братът на жена ми учеше в града и по него отиваха много пари, тъй като живееше на квартира.

В един момент се замислих, че като завърши, той ще отиде в казармата, после ще се ожени и аз все така ще си живея с очакването да спестя някой лев. Затова предложих на жената да се преместим в града, за да си намерим по-добре платена работа. В предприятието, където започнах, разбрах за постановлението, което даваше възможност на млади семейства да се заселят за 5 години в Странджа Сакар, като в замяна ще получат работа по специалността и къща. Без да се замисля, подписах договор, натоварих на колата цялото си семейство и се преместихме в малко село край границата.

Само че работата, която ми предложиха, не беше по специалността ми, а в къщата, която ми дадоха, имаше самонастанило се социално слабо семейство. А в договора изрично пишеше, че ще ни се предостави самостоятелна къща, която след 5 години ще стане наша. Като разбрах, че договорът не се спазва, го наруших и аз. Върнах се обратно в нашия град и започнах като механизатор в строителството. Захванах се с това, защото и там обещаваха жилище след петата година. Междувременно се роди и дъщеря ми и семейството ми стана четиричленно. Затова ме включиха в списъка на крайно нуждаещите се и ми съобщиха, че скоро ще ми се обадят.

Наистина ме потърсиха след месец и в уречения ден и час аз отидох да ми дадат ключовете. Само че когато пред блока четяха имената на получаващите апартаменти, аз не чух своето. Оказа се, че вместо мен жилището е получил един връзкар. Буквално изпаднах в шок, ушите ми писнаха и почувствах болка в сърцето. Олюлях се и добре че беше един колега, който ми даде да пийна малко вода, та се освестих. След няколко месеца все пак получих гарсониера с уверението, че скоро ще ми дадат по-голям апартамент. Както може би се досещате, това не се случи и аз така и си останах само с гарсониерата.

Петко