Всеки си плаща за стореното зло

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Преди години в селото ни имаше един пощальон – Румен, който раздаваше и пенсиите на пенсионерите. Доста от възрастните хора започнаха да се оплакват, че им липсва по някой лев. След поредното увеличение например той ги лъжел, че нямат добавка към пенсиите и присвоявал парите им. Не стига това, ами отварял пощенските колети и крадял каквото му харесвало от тях.

Веднъж подправил подписа на жена, чиято приятелка била в болницата – уж, че тя й е взела пенсията, за да й я занесе. Само че болната точно в този момент била изписана и отишла да си я получи от пощальона. Той я излъгал, че нейната приятелка вече го е направила и й дал картона да види „подписа“ й. Двете се изпокарали жестоко, а после отишли при пощальона за справка. Той твърдял, че напълно невинната жена е взела pensiiпенсията. Приятелките стигнали до съда и тогава се установило, че мошеникът е фалшифицирал подписа. Уволниха го дисциплинарно и го глобиха с много пари. Осъдиха го и да върне на болната жена пенсията, която беше откраднал.

След време дъщеря му започна работа в един хранителен магазин, но и нея хванаха да краде пари от касата и я изгониха от работа.

Минаха доста години и Бог наказа Румен жестоко – синът му почина при автомобилна катастрофа, съпругата му го остави, защото я биеше, и замина в чужбина. Явно бившият пощальон беше събрал доста клетви от клетите пенсионери за кражбите си. Неслучайно хората казват, че няма ненаказано зло.

Емил 

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар