Някога хората са се женели веднъж и за цял живот. Затова битува изразът „Сватба-съдба„.

Всичко започвало с избора на сватбения ден. За най-благоприятни се смятали нечетните числа, особено 3, 5, 7, 9 от всеки месец с изключение на май. Тогава всички дни са подходящи.

Особено внимание се отделяло на булчинската рокля. С изключение на булото, всичко трябвало да бъде ново, а булото се заемало от щастливо омъжена роднина. Категорично се забранявало булката да облича сватбения тоалет до деня на венчавката, иначе сватбата можело и да не се състои. А тъй като жената много искала да разбере как ще изглежда, се разрешавало да облече роклята, но без някой от аксесоарите – було, ръкавици, обувки…
Новите обувки трябвало да се носят поне 3-4 часа в навечерието на сватбата, при това много внимателно. Не дай, Боже, да се счупи токчето! Тогава и семейният живот ще куцука.
Ако се налагало булката да мине под венчило с нови обеци, сутринта преди сватбата й ги поставяла жена, която била щастливо омъжена, за да може и младата булка да е щастлива. А близки роднини поставяли в джобче под роклята против уроки завита в кърпичка скилидка чесън.
За да живее бъдещото семейство безгрижно, в обувката на младоженеца поставяли по монета под двете пети. Когато късно вечерта младата жена събличала мъжа, тези пари тя вземала за себе си. Според поверието – за да помни съпругът, че той осигурява жената и децата си. На булката поставяли монети само под лявата пета – за защита от изкусителя, който стои зад лявото рамо.
По пътя към храма булката следяла внимателно бъдещия си съпруг. Ако той се опъне, значи не е уверен в избора си. Ако стъпи в локва, може да се пристрасти към алкохола.
Лоша поличба е да се изпусне венчалният пръстен – символ на вечността, преди да бъде поставен на пръста.
Когато булката излизала от църквата, някой от близките роднини счупвал пред нея сурово яйце, за да бъдат ражданията й в бъдеще леки, а децата – много. От църквата младите се връщали у дома по друг път, за да не възникне у тях желание към предишния живот. Ако завали дъжд или сняг по време на сватбената церемония, се смятало за добра поличба – младите ще живеят богато.
На хубаво било, ако мъжът внесе жена си на ръце. Преди това пред прага слагали незаключен катинар. Когато младите минат над него, катинарът се заключвал, а ключът се изхвърлял така, че никой да не го намери. Когато пък подготвяли брачното ложе на младите, поставяли възглавниците така, че те да се докосват от страната на копчетата. Това гарантирало на двойката любов за цял живот.