Взехме интервю от сватбен агент с дългогодишна практика. Ето какво интересно има да ни каже тя:

– Има ли хляб за сватбените агенти във време, когато много двойки живеят на семейни начала?

– Има не само хляб, има и мода, което прави нещата по-предизвикателни. Аз работя от 8 години и мога да кажа, че сватбите една с една не си приличат. Така е, защото всяка двойка има своя представа за този важен ден и държи да е точно такъв.

– Е, каквото и ново да се измисли, все е сватба с булка, младоженец, кумове и роднини.

– Само ти така си мислиш. Всъщност напоследък намалява не работата на сватбените агенти, а броят на гостите. Обяснението е ясно -животът е скъп и затягането на коланите върви по всички линии. Повечето двойки не позволяват да бъдат изнудвани за неща, които не харесват или смятат за излишни. Спестяват дори от ненужни екстри в ритуала в гражданското.

– Кое все пак прави сватбите различни?

– Всяка сватба си прилича на булката. Още като видя момичето, което се омъжва, в голяма степен знам с какво ще се занимавам. Има едни куклички Барби, които идват с очевидно богатите си родителите, всяка втора дума е „Искам“ и само дето не започват да тропат с крачета. Мама слуша и одобрява, а татко плаща. В деня на тържеството тези дъщери обикновено са като героини от съвременните приказки, по тях или около тях има доста тюл и много розови аксесоари, повечето с впечатляващи размери. Често тези сватби са разточителни не само като средства, но и като време.

– Идва на мода моделът „три дни яли, пили и се веселили“ ли?

– Има го и този вариант, особено когато изборът е вечерна сватба. Някои тържества са на етапи – в делничен ден например е самото подписване със свидетели, със или без родители. На следващия е купонджийската част, за която всички са отпочина-ли, свежи и готови. Въпрос на избор е и дали ще има църковен брак и кога.

– С кои булки ти е най-леко да работиш?

– С работещи млади момичета, които сами подготвят празниците си. Те обикновено са организирани, конкретни и делови. Най-често познават чара на семплите решения и знаят кои детайли могат да дадат тържествен вид на иначе обикновените неща. В повечето случаи тези бъдещи булки идват с избраниците си и всички подробности уточняват двамата, бързо и на място. Правят впечатление на хора, които ценят времето си, знаят стойността на парите и заедно подготвяме елегантни тържества.

– Коя е най-нестандартната сватба, която си подготвяла?

– На двама сладури, които живееха разделени: тя -в България, той – в Южна Франция. При едно от идванията му в София се подписаха, а купона за приятелите си направиха в Загреб – горе-долу по средата. За вечерта бяха обърнали традицията – съпругът беше с бял костюм, а съпругата -уникална в черно и бяло -рокля, обувки, чанта и дори воалетка. Цветята за партито бяха бели рози и черни лалета. Дори бонбоните бяха от бял и черен шоколад. Наистина впечатляващо, като имаш предвид, че на подписването двамата бяха облечени в цвят капучино и на малкото присъстващи, докато чакаха, в елегантни чаши се сервираше капучино.

– Коя двойка най-много те развълнува? Всъщност вълнуваш ли се все още?

– Естествено, дори се ядосвам понякога. Две двойки са ми фаворити. Едната искаше църковен брак в деня на 25-годишнината от сватбата си. Бяха уникални -той с бяла коса, тя с най-шарената рокля, която можеш да си представиш. Синовете и снахите им бяха свидетели, а внучките им в бели рокли тичаха като истински ангели. Другите двама бяха сладурчета с бебе на годинка. Докато се чудили ще се женят ли, ще раждат ли, месеците се изтъркаляли и Тони – булката, не можела и да помисли, че ще облече бяла рокля. Затова направиха своята класическа сватба, когато тя отслабна и беше такава булка, каквато искаше. Спомням си и за една хубавица, която много държеше на църковен брак, но не беше кръстена, та се наложи първо да й организирам кръщене и после – сватба. Затова ти казвам, че сватбите само изглеждат еднакви, иначе са такива, каквито са виновниците за тях.