За първи път видях море, когато бях на пет години. Отидохме семейно на курорт в Ахтопол – мама, татко, аз и баба. Тя беше с нас, за да ме гледа. Чувах как родителите ми си говореха непрекъснато, че искали да си починат като хората, т.е. да излизат, да се разхождат, да закъсняват вечер…
Затова и квартирата ни беше стая и преддверие. В него имаше сгъваемо диванче за баба и едно походно легло за мен. Аз веднага започнах да опявам на нашите, че искам да съм с тях в спалнята, но те ме отрязаха – било много горещо и съм щял да се чувствам зле, когато татко хъркал. Помня всички подробности от това пътуване по две причини. Едната беше „златната рибка„. А другата – на връщане катастрофирахме с колата. Родителите ми починаха, баба ми дълго време беше в болница, а аз се отървах само с охлузвания и навехната ръка.
Дълги години след това не исках да чуя за морето. Макар че там за първи път видях прословутата златна рибка и това беше такава радост, такова ликуване, подскачане, смях и възторжени викове. Татко ми каза как всъщност се нарича, но за мен си беше истинска златна рибка – нали златистите й люспи блестяха на слънцето! Аз я видях, викнах на татко и той успя да я хване с моята кофичка. Не е за вярване, че влизах за първи път в морето, при това на две крачки от брега, съвсем в плиткото и открих златна рибка. Толкова бях щастлив, че накарах баща ми да я сложи в едно бурканче и да я занесем в квартирата. Вече знаех приказката за рибката, дето изпълнява желания и дава големи подаръци, и мислено купувах на мама ту рокля, ту красиви лачени обувки, ту чантичка, обсипана с мъниста като тази на съседката леля Фани. А за татко щях да поискам само едно – нова кола, стига се е мъчил със старата, непрекъснато я ремонтираше. За себе си бях намислил самолетче с управление – страхотна играчка, отдавна й бях хвърлил око в магазина до нас.
Сложихме бурканчето с рибката в стаята на мама и татко, само там имаше масичка. През нощта не можах да заспя от вълнение и чух мама и татко да се разправят, те също не спяха. Нещо ставаше там, нещо сякаш викаха, плачеха, бореха се… По едно време събориха нещо и то се счупи.
На сутринта, когато се събудих, баба ме прегърна и ми каза, че нощес морето дошло до прозореца и си повикало обратно рибката. И тя си тръгнала, защото такива са рибите – морето им е господар. Само че аз видях парчетата от счупения буркан в кофата за боклук и всичко разбрах – мама и татко се бяха били нощес и са счупили буркана, а рибката е умряла.
Бях вече студент трета година, имах гадже, което все ме врънкаше да идем на море, но аз все отказвах. И тогава, една вечер, от приказка на приказка, припомних на баба историята с рибката. Тя ме слушаше с отворена уста, а после се засмя. Тогава съм бил глупаво дете, не съм знаел, че любовта между възрастните понякога прилича на борба, на бой. Че може да викат, да скимтят и да проплакват, но от приятни усещания. Толкова години бях живял със спомена, че едва ли не моята златна рибка уби родителите ми, защото бяха счупили буркана. Ама че глупост!
Още на другия ден казах на гаджето да се стяга – отиваме на море, нека сама избере къде.
Влади
Сънища предричат семейни скандали
Add comment