Детето общува свободно и дава естествен израз на емоциите си, но само у дома
Навън е свито и дума не обелва дори пред деца. В ранна възраст чувството за срам може да се преплита със страх, тъй като детето е свикнало да общува най-вече с хората от семейството. Представете си как се чувства малко дете, което за първи път вижда мъж с брада и той настоятелно подава ръка за запознанство. За да покажете, че няма нищо страшно, вие първи се здрависайте с човека или го прегърнете, ако ви е близък. Усмихвайте се и положителното настроение ще се предаде и на детето.
Срамежливостта е черта, която включва в себе си страх, тревожност, възбуда, интерес, любопитство. На нея не трябва да се гледа като на недостатък, защото тя си има и положителни страни. Може да се приеме за адаптивен или защитен механизъм, чрез който детето печели време, докато се почувства в свои води. Това обяснява защо първоначално то отказва да говори, но наблюдава и слуша внимателно. През това време събира информация за темперамента и настроението на околните.
Психолозите съветват родителите да не представят детето си пред другите като срамежливо и да не се извиняват, ако отказва да говори. По този начин карате не само него, а и околните да го възприемат именно като такова и провокирате неестественото им държание. Не си позволявайте да говорите от името на детето или да го прекъсвате, за да кажете нещо според очакванията.
Специалистите напомнят, че понякога става дума не толкова за срамежливост, а по-скоро за предпазливост при общуване с непознати. Необходимото време за опознаване е нужно, за да прецени детето дали въобще иска да общува с определен човек. Статистиката сочи, че такива момичета и момчета рядко се забъркват в неприятности и рядко проявяват грубост.
Много от тях са внимателни слушатели, усещат настроението на околните и са добри събеседници, които с поведението си не притесняват човека срещу тях.
Когато срамежливостта е в рамките на нормалното, обикновено се преодолява с трупането на опит и социализирането на детето. Не е нужно да го притискате и постоянно да го подканяте да се държи свободно. С това най-вероятно ще произведете обратен ефект – колкото повече го насърчавате да излезе от своята орбита, толкова повече то ще се дистанцира и ще се затваря в себе си. Много по-добре е да действате индиректно. Например по-често излизайте с детето, посещавайте обществени места, запознавайте го с деца и възрастни, без да оказвате натиск върху поведението му. След като създаде достатъчно контакти, нивото на тревожност и притеснение ще спадне.
В някои случаи обаче срамежливостта може да издава психологически проблем – липса на самочувствие, страх от подигравки и присмех, силна неувереност, комплекс за малоценност. Ако родителите не помогнат за откриването и преодоляването му, околните ще започнат да смятат детето за недружелюбно, затворено, нелюбознателно и дори неинтелигентно. Това още повече ще задълбочи проблема и ще отчужди детето, а в по-късна възраст ще пречи на развитието и реализацията му.
За да не допуснете това, вземете мерки навреме. Много е важно да хвалите детето, но трябва да има за какво. Поставяйте му задачи, чието изпълнение е по неговите сили. При успех покажете задоволство и отправете похвала. Снижавайте нивото на тревожност по всички възможни начини. Ако вашият наследник се комплексира от дрехите, които му избирате, дайте му възможност да прояви своя вкус.
Подхранвайте комуникативните му умения – обяснете, че човек е по-интересен за околните, когато знае любопитни неща за света или пък може да прави нещо различно от другите. Така ще го насърчите да чете, да спортува, да свири. Много е важно да убедите детето си още в ранна възраст, че всеки човек притежава и положителни, и отрицателни качества. А задача на родителя е да открие и развива силните страни на детето си.
Add comment