Чувства се толкова непълноценен….

Калоян е на 28 г. и допреди две години водеше напълно нормален живот. Беше на квартира с момичето, което обичаше, имаше работа и се занимаваше с това, което му харесваше. С две думи – радваше се на живота. До момента, в който на път да се види със свои приятели, катастрофира с мотора си. От този миг нататък всичко се преобърна. Известно време беше в кома. Родителите му се опитваха да съберат средства, за да го лекуват. Претърпя тежка операция на гръбначния стълб, но и тя не помогна. Установи се, че Калоян няма да може да ходи и сега е неподвижен от гърдите надолу.

След всичко преживяно той е жив и е благодарен за това, но се чувства непълноценен. Живее с родителите си, а майка му също има здравословни проблеми и не може да се грижи за него. Баща му работи, за да печели пари за прехраната на семейството и не си е вкъщи. Калоян се справя почти сам, доколкото му е възможно. Не излиза често, защото няма кой да му помага. Понякога седи на терасата и се радва на гълъбите, които KALOYANкацат. Душата му е толкова изстрадала и добра.

Две години след инцидента Калоян е без приятелка и с шепа приятели до себе си. Лекарите в България не дават надежда, че може да се оправи, но медицината в Русия например е доста по-напреднала, и там смятат, че чрез операция и имплантиране на стволови клетки за Калоян има надежда. Уви, всичко това изисква време и много пари.

Калоян и семейството му са под наем и в жилището няма необходимите условия за човек в неговото състояние. Коридорите са тесни и той едва минава през тях с инвалидната си количка. Няма условия да се раздвижва. Въпреки това не се е предал, намира различни начини, за да се опитва да раздвижва поне горната половина на тялото си. Вследствие на това, че е неподвижен, има и други здравословни проблеми. Накратко – нуждае се от добри хора с големи сърца, които да му помогнат. Вече има такива, които го подкрепят, само че са единици.

Калоян е дребен, изглежда слаб и изнемощял. Когато го погледна в очите, знаете ли какво виждам? Виждам болка, много болка… Но също така и надежда. Той вярва и иска да се оправи. Аз също вярвам в това.

Rosario

Пишете ни на e-mail po.krasivi@gmail.com – ние ще публикуваме вашата история

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар