Способността за общуване човек развива от раждането си
Обкръжението на възрастните е напълно достатъчно за детето на една две годинки. Речниковият му запас е прекалено малък, за да може добре да изразява с думи мислите и чувствата. Само най близките отгатват потребностите, желанията и настроенията му. Освен това в тази възраст то господарски разполага с играчките си. Между 2 и 3 години вече е добре да му покажете, че няма нищо лошо, ако от време на време ги споделя с децата в парка или на площадката. Така ще може да има и приятели, с които да си играе.
Около тригодишна възраст стремежът към самостоятелност включва желанието на детето само да избира приятелите си. Причини за сближаване с някого са приятните игри, общата веселба. Първоначално интересът е насочен към едно момиченце или момченце. Постепенно тази връзка се отваря и към 4-годишна възраст в нея се включват други деца, оформят се малки групички. Много важно е да научите вашия наследник как да се присъединява към приятелски кръгове начинът остава същият и в по късна възраст. Например детето трябва да помоли да участва в някоя игра, да предложи интересна идея или да се съгласи да приеме предложена му игрова роля. При игра на криеница почти всички предпочитат да се крият. Позицията на търсещия дава идеална възможност за приобщаване към играещите деца.
Петгодишните вече имат свой опит и придобити умения в сприятеляването. Когато детето се сближава с някого, то съзнателно или несъзнателно си задава следните въпроси: интересно ли е да бъдем заедно, приличаме ли си, може ли да му/й се вярва, добре ли се чувствам в неговата/нейната компания.
Изборът на приятели е важна стъпка в процеса на съзряването. Той се приема като нещо много лично. Затова детето е особено чувствително към родителското мнение за неговите приятели. Ще накърните усещането му за самостоятелност, ако директно се намесите или заявите, че не харесвате някое дете. От друга страна обаче не бива да стоите безучастни, щом забележите, че вашият наследник търпи лошо влияние. А и трябва да го научите да си търси среда, която най добре се отразява на развитието му. Ако някое приятелче потиска изявите на детето ви или провокира неговата агресивност, не обиждайте и не критикувайте директно. Така най вероятно ще предизвикате категорично противопоставяне. Вместо това посочвайте негативни прояви и постъпки, без да им давате оценка. Постепенно на вашето дете ще му светне лампата, че не е добре да има за приятел агресивен или нетолерантен човек. В подобен случай подборът реално е ваш. Но детето го припознава като свой, ако успеете умело и с търпение да го убедите в истинността на вашата позиция.
Когато синът ви или дъщеря ви сподели, че вече не се разбира с някое приятелче, насърчете да поговори с него за това, което не му харесва. Възможно е да не се разберат и да не останат приятели. Не дръжте на многобройното обкръжение, а на качеството му. Защото е важно детето да се чувства добре в своята среда, пише вестник „Всичко за семейството“.
Leave a reply