Поводът за това мое писмо е неотдавнашният имен ден на майка ми – Свети Константин и Елена. Съседката Мими цъфна на вратата и й връчи скъпа орхидея. Именничката, която отдавна минава 80-те, се зарадва и я пое от ръцете й. Тихичко попитах Мими защо й подарява това красиво цвете, а тя доволно ми заяви, че й е много благодарна, задето цяла зима е навестявала пък нейната майка, докато те с мъжа си били на работа.
Истината е, че този подарък беше много ценен за самата Мими. Тя е луда по орхидеите и има поне 30 у тях. Майка ми обаче, след като съседката си тръгна, се засуети цял час из къщи. Трябваше не само да измисли къде да сложи цветето, но да го прехвърли в прозрачна саксия, да купи специална пръст и течна тор… Всъщност се отегчи и скоро забрави за това, а само след 10 дни горката орхидея беше клюмнала.
Оттогава все си мисля за подаръците. Чувала съм максимата, че богатите хора подаряват скъпи и лъскави, на никого ненужни дрънкулки. А бедните избирали нещо, което да влезе в работа. Може би затова след 
коледните празници в Америка и Европа магазините са пълни с хора, които връщат подаръците си. Пък и у нас вече се появи магазин, в който можеш да оставиш нещо, което не ти е необходимо, и да го замениш с друго. В същото време познавам доста жени, бесни на мъжете си, че са получили тенджера или тиган за 8-и март.
Някога баща ми не обичаше да купува подаръци. Даваше ни пари и усмихнато казваше – всеки да си избере, каквото иска. Една от най-добрите ми приятелки, пък има страхотен талант – винаги успява да ме зарадва с нещо точно по вкуса ми. Възхищавам й се и се уча от нея. Истината е, че за целта просто трябва да обичаш човека, който има повод, да познаваш интересите, навиците и желанията му. Да се вглеждаш в него, да се интересуваш от неговите желания и слабости, а не от своите. Само така можеш истински да го зарадваш.
Простете ми, ако съм ви досадила с разсъжденията си. Надявам се обаче, че ще се сетите за тях, когато се наложи да изберете подарък за любим човек.
Нуша
Add comment