Когато Мая купи апартамент в нашия вход, всички загубихме ума и дума. Такова изписано, нежно и чаровно създание отдавна не беше живяло в блока. С дълбоки сини очи, в които няма как да не потънеш. Точехме лиги и я ухажвахме при всеки удобен случаи. Аз – най-много.

Нали ми се носеше сла­вата на Дон Жуан, не можех да я подмина. Трябваше и нея да впиша в оня тефтер с бройките. Странно защо обаче, тя не обръщаше вни­мание не само на мен, но и на мъжете въобще. Петко например, 34-годишен сим­патяга, мисля, че имаше голям шанс – с два самосто­ятелни апартамента и нова кола на лизинг, заплатата му не пада под 1400 лв. Из­ключвам премиите и бонусите, които му дават на три­месечие. Добра партия за млади момичета е. От него самия обаче разбрах, че Мая го отрязала още на първата покана за кафе. Димитър от Б вход пък кара джип, висок е, добре сло­жен, жените му се лепят бързо, но той е хитър – не се задява с всяка, търси голя­мата любов. Така поне тръби навсякъде. И негови­те опити се оказаха безус­пешни. Косьо, който държи кварталното барче, не оста­на на заден план – и той, до­колкото разбрах, се опитал да я сваля, ама ударил на камък.

Красавица като Мая не беше за изпускане и няма­ше как да не проявя актив­ност. Веднъж я поканих на кафе – отказа ми, била зае­та вечерта. После за имен­ния й ден й изпратих цветя по куриер, с картичка, да знае, че са от мен. А тя само ме погледна и с лека усмив­ка каза едно „Благодаря, нямаше нужда!“. Това още повече ме амбицира да я спечеля на всяка цена. Не бях свикнал жена да ми от­казва. И мисля, че претен­циите ми имаха покритие, защото минавах за най-сек-си мъж в квартала. Дори и собственичката на пицари­ята Георгиева ми беше хвърлила око, не криеше мераците си, усещах я. Очи­те й шареха като на разго­нена котка, но на нея не се давах. Омъжена е, с две деца, а съпругът й всъщност е баш собственикът на за­ведението. Да не съм луд да се навирам между шамари­те! Накрая решихме, че Мая сигурно е любовница на ня­кой голям шеф – няма друга причина да ни избягва. И това се оказа лъжа. Започ­нах да я следя с колата си и да я държа под око около месец. Нищо не излезе -отиваше и се прибираше от работа сама, влизаше във входа на блока и повече не излизаше. Пуснах връзки

тук-там и единственото, ко­ето узнах, е, че никога не се е женила и че родителите й живеят в Бургас. И серио­зен приятел си нямаше, ни­кого не бях виждал да й идва на гости, освен някак­ва висока приятелка. Това вече съвсем ме нахъса и започнах с донжуановските си подходи – уж случай­но засичане пред блока, внимание, покани за кафенце всяка сутрин… Бях се заклел в паметта на майка си, че един ден тази жена ще е моя, каквото и да ста­ва оттук нататък. Нощите си може да посвещавам на други, но Мая ми е цел но­мер едно. Лошото беше, че трябваше да се целя в де­сетката.

Нямаше по-щастлив от мен, когато най-после Мая даде леко на заден и прие едно питие след работа. Както винаги елегантна и с костюм, с прическа и пер­фектен маникюр, събра по­гледите на всички в заве­дението. Сервитьорът Жоро, с когото сме близки отдавна, дори ми намигна.

Знаех какво иска да ми каже – че жената този път си струва. Е, нямаше нуж­да да ми го казва, аз сам го знаех. После питието се повтори, макар и след ме­сец, но я изпратих до вра­тата на апартамента, без да настоявам за повече. Правех се на търпелив, на джентълмен. А когато ми каза, че има проблем със защитата на някаква ди­сертация, веднага предло­жих услугите си – да набе­ра текста, да й помогна с оформлението и под­вързването. Борбата Мая да е моя продължи доста месеци, докато я вкарам в леглото си. Преди да стиг­нем до края обаче, тя ме предупреди, че също мно­го ме харесвала, но ако нещо не се получи както трябва, да си остане само между нас. Вече бях почти сигурен, че е девствена. Явно е била изнасилена преди години, или се е слу­чило нещо подобно, за да страни така от мъжете и да се страхува от тях.

Приготвих се като пич за така чаканата вечер – купих бутилка хубаво червено вино, торта, запалих арома­тизирани свещи и през 5 минути поглеждах през шпионката. И когато на вра­тата се звънна, целият вече треперех. Нямах търпение да я имам. Вероятно зато­ва не се сдържах и още от коридора я награбих. Не бях груб – просто я притиснах към себе си и я притеглих към спалнята. Тя не се дръпна. Това ме учуди, но си затраях. В крайна смет­ка ме устройваше. Само че когато плъзнах ръка надолу между бедрата и напипах… пакета й, ме обля студена пот. Мая травестит? Затова ли всичко е било? И никой досега не го беше усетил?

Както й обещах, замълчах си, но набързо продадох жилището си и се премес­тих в друг квартал. Срам ме беше от мен самия, а и не можех да гледам в очите пичовете от блока.

Това, че съм гей, означава ли, че трябва да съм винаги сам?!