Когато с брат ми Спас бяхме съвсем малки, лястовички направиха гнезда под покрива на бараката в двора ни. Двамата с него час по час тичахме да ги видим и с любопитство наблюдавахме как хранят малките си.
Не знам на кого от нас му хрумна идеята да развалим гнездото, за да видим бебетата лястовички, но взехме по една дълга пръчка и започнахме да го бутаме докато падне. Голите пилета пищяха и не след дълго притихнаха. Разтревожените им родители летяха наоколо и се опитваха да ги вдигнат, но не успяваха. Чак тогава със Спас разбрахме, че сме направили нещо лошо. Избутахме с пръчки малките лястовичета във високата трева покрай оградата и ги оставихме там. Дни наред след това семейството лястовички се 
навърташе наоколо, а после изчезна. С брат ми не казахме на никого какво сме направили и се заклехме, че това ще е нашата тайна.
Минаха години, ние пораснахме. И двамата създадохме семейства, но нямаме деца. Аз забременявах няколко пъти, но все не износвах бебетата – губех ги още в третия месец. Жената на брат ми роди два пъти, но и двата пъти децата се родиха мъртви.
Често си мисля, дали пък това не е някакво наказание, задето навремето развалихме лястовичето гнездо и оставихме малките пилета да умрат?!
Катя
Изпратете ни вашата история на po.krasivi@gmail.com
Add comment