Учените твърдят, че мъжете се влюбват по-често от пръв поглед, защото са по-визуални и моментално фиксират хубавите форми в другия край на бара. Жените обаче копнеят дори повече за светкавична химия още на първото питие. При това положение да чакаш дълго чувствата да поникнат изглежда скучно. Но дали наистина е така?
Имам един приятел, с когото в началото минахме по стръмния път. Той искаше нещо повече от разговори и ром с кола до 2 през нощта, но аз не предлагах други екстри. Та, в един от безкрайните ни чатове в скайп по това време, той ми каза: „Виж какво, разбирам, че не успях да те омагьосам от пръв поглед. Да мина втори път, а?“ Смяхме се, но и двамата знаехме, че каузата е загубена. Защото, съгласи се, всяка жена се надява любовта да я тресне светкавично като гръм от ясно небе, вместо да чака емоциите да заврят на бавен огън. Я заврели, я се изпарили съвсем. Затова ако няма бърза химична реакция, ние момичетата, сме готови да бием отбой. Но дали това е вярната формула за хубава връзка? И ако няма искри на първата среща, струва ли си да ги чакаме до петнайстата? Виж няколко сценария, преди дори да си помислиш да отговориш с твърдо „да“ или „не“.
ЗДРАВЕЙ. ОБИЧАМ ТЕ
Преди време на една екскурзия се запознах с жена, която беше опитала да надхитри законите на привличането. Надянала смело халката, свързвайки се с мъж, към когото нямала тръпка, но се надявала с времето чувствата да я залеят като лавина в Алпите. Чакала, опитвала, но нищо такова не се случило… докато накрая не сменила планината. На едно парти погледът й се залепил върху мъж с тъмни къдрици, който също се заковал на място и скоро грабнал титлата „втори съпруг“. „Заедно сме вече 10 години, каза ми тя, и сега съм сигурна, че химията между двама души не се получава с бремето, а или я има, или я няма още от началото“. За добро или зло съм склонна да се съглася, защото и аз съм си чупила главата не веднъж. Например като студентка, когато излизах с един красавец с тяло на гръцки бог, ум като бръснач и чувство за хумор, на което и „Комиците“ биха завидели. Но какво от това? Той беше съвършен и влюбен точно в мен, обаче аз бях хладна и вяла като восъчна фигура в музея на Мадам Тюсо. Как ли не се напъвах, но така и не се разтопих в ръцете му. Момчето беше от Кюстендил и ме затрупваше с любов и килограми череши домашно производство, но аз, макар да обожавам череши, предпочитах да ям кисели джанки с някой, който кара стомаха ми да се свива. В подобни ситуации винаги чувам гласа на една приятелка педагог, която е готова да ме прати на електрошокова терапия, само и само да се освободя от глупавите си притеснения и да мога да се наслаждавам на момента, какъвто е. „Отпусни се малко, той ти дава море от любов, а ти нямаш търпение да издрапаш на сушата. Слагай банския и скачай, пък току виж с практиката вземе да ти хареса“, казва ми Надя, все едно съм някое от хлапетата в групата й по плуване. Разбирам накъде бие, но моите най-дълбоки връзки винаги са започвали от онзи вид пръв поглед, при който усещаш, че сърцето ти прескача един удар. Нали се сещаш за репликата във филма,Джери Магуайър“, с която Рене Зелуегър обясни на Том Круз как се е влюбила в него: „You got me at hello“. Та и аз така – „Здравей. Обичам те“. Но ако сега някой ме обвини, че гледам твърде много филми, ще си призная и друго – любовните ми истории със страхотно начало рядко свършват със страхотен хепиенд, както в киното. Или както при някои двойки, които започват без заря, но завършват с десетилетия щастие.
ДА СЕ ПУСНЕШ ПО ТЕЧЕНИЕТО
Познавам една адвокатка, на 35, с която често се засичаме в кафенето на ъгъла преди работа. Над топлите кроасани тя ми е разказвала за много любови в живота си, които гръмвали като факла, но постепенно прегаряли и тя пак си заспивала сама в студените завивки. Накрая й писнало и решила да даде почивка на страстите и да не се забърква в афери, които приличат на скок с бънджи – в началото ти вдигат адреналина, но накрая винаги висиш надолу с главата. Така при едно скучно семейно събиране Гери се запознала с мъж, който не я карал да си губи разсъдъка, нито да се върти по цяла нощ в леглото преди срещите им, но пък минутите им заедно изтичали приятно. Затова решила да се пусне по течението и да види какво ще стане. Не е за вярване, но след няколко целувки нещо щракнало и двамата се залепили като магнит и хладилник. Или като водорода и кислорода във формулата на водата. И досега са щастливи заедно и практикуват гореща акробатика във всички точки на апартамента си. Странно как се получава това? Как отсъстващата химия може да се превърне в торнадо малко по-късно? Е, не при всички, но явно не е и невъзможно. Сещам се за една позната, която винаги същисва цялата компания, разправяйки, че всичките й връзки започвали с бавно опипване на почвата и никакви токови удари. Чудя се дали аз бъркам, или тя нещо пропуска. Но все пак, замисли се, само преди няколко поколения жените масово е трябвало да се обвържат с някой до края на дните си без дори да са му виждали физиономията. Привличане – 0. Искри и камбани – 0. Но сред така събраните двойки има много късметлии, при които любовта рано или късно се появява на купона И остава до финала. Може би добрата развръзка е въпрос на шанс, или пък онази поговорка за родината понякога важи и за любимия – опознай го, за да го обикнеш. Размишлявайки по темата стигам до един въпрос, който не ми харесва много, но е важен – в крайна сметка не е ли по-лошо да се влюбиш бързо и сляпо в грешния мъж, отколкото бавно да се запалиш по правилния?
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Leave a reply