Дълго време смятах, че омъже­ните жени са най-добрата партия за секс. Знаят какво искат и няма да ги учиш.

След като обаче по­паднах на една, чийто 100-килограмов съпруг ми разказа игра­та, завинаги се отказах от този вариант. Когато ни хвана на калъп във вилата им, мен преби и изрита навън, а нея прегърна и, успокоявайки я нежно, че по­вече няма да има проблеми с на­силник и идиот като мен, я качи в колата и отпратиха заедно, а аз останах да лежа в канавката, докато се съвзема и потърся на­чин да се прибера.

След този случай реших, че ще търся някоя мила, изпълнена с желания девственица, която ще ми е благодарна, че съм й пока­зал колко хубаво нещо е сексът. За съжаление, половин година стоях на пост и молитви, защото се оказа, че девствените моми­чета у нас са изчезващ биологи­чен вид, макар и да не са вклю­чени в списъка на защитените в Червената книга. И понеже хор­моните ми напомниха за себе си – 39-годишен ерген съм, отново се впуснах да търся партньорка за самотните си нощи. Лошото бе, че всяка, на която хвърлях око, бе или омъжена, или си имаше сериозен приятел.

Преди месец в центъра ме спря млада жена и попита как да стиг­не до еди-кой си хотел. Дошла за два дни в командировка в София и не можела да се оправи. Беше прекрасно парче и имаше такъв вид… нали знаете – „всичко може на цената на една вечеря…“! Обе­щах й да я изпратя дотам, след като отидем да похапнем в рес­торант. Тя с охота се съгласи, не спря да поръчва в заведението морски деликатеси и скъпи бели вина, за което се бръкнах 89 лв. По пътя към хотела й, който се намираше на 2 км от центъра, ми позволи да я държа под ръка, но явно не е било от желание за близост, а от изпитото вино. Защо­то, когато се опитах да я бутна във входа на близката кооперация, за да се натиснем, преди да се качим в стаята й, тя ме отблъсна, заяви високомерно, че „такова нещо“ нямало да се хареса на го­деника й, и тичешком изчезна зад вратите на хотела. Малка провин­циална използвачка! Защо не се сети за годеника си, докато се тъпчеше със сьомга и калмари, и се наливаше с марковото вино. Тези 89 лв. още не мога да ги пре­жаля.

Така се чувствах преди 10 го­дини, когато Мими разби сърце­то ми. Ходихме цели 12 месеца и дори мислехме да се сгодяваме. Все това ми повтаряше: „Кога ще ми подариш годежен пръстен, Жоре?“ Всеки път! Накрая пре­чупи съпротивата ми и реших да се съглася – само мир да има. Освен това вече бях на 29, и да си призная – яко захапал въдица­та. Мима беше с весел, лек ха­рактер, малко глуповата, но бо­гиня в леглото.

Дни преди да купя пръстена, любимата ми отиде за събота и неделя във Варна при леля си на гости. После цял месец пътува­ше, за да прекара уикендите при лелята?!? И докато разбера как­во става, ми се обади по телефо­на, че скъсваме, всеки да се спа­сявал поединично! Не спах цяла нощ, сутринта застанах пред вра­тата й и не пуснах звънеца, дока­то не ми отвори. Поисках й обяс­нение, а тя, преливаща от възторг, ми изтресе, че ще се омъжва. Все едно ми съобщава­ше, че в близкия мол са пуснали сутиени ‘Триумф“ два броя за 1 лев! Сигурно съм имал вид на човек, през когото току-що е ми­нал валяк, защото Мима ме по­гледна състрадателно, щипна ме за брадичката, сякаш бях малко­то й братче, и с възможно най-нежен глас ми прошепна: „Жоренце, какво си увесил нос, скъпи? Разбирам да бях те заме­нила за обикновен моряк или боцман, та да се обиждаш. А аз ще се женя за морски капитан и ти трябва да се гордееш, че не съм те изложила с избора си!“

Е, не са ли жените най-стран­ното творение на природата?

Георги, 39 г., от София

Срещнах мъжа на живота си и той се оказа женен!