Каква ще бъде 2014 – трудна, успешна, вдъхновяваща, а може би съдбовна?
Преди да се заровите в дългите списъци от типа на „отказвам се от това и този път ще направя онова“, вижте с какво наистина е важно да се разделите. Най-вече заради самите себе си.
Равносметките често ни изпълват с недотам позитивни усещания. Сякаш нарочно сме устроени така, че пред очите ни се извисяват като остри колове неприятни спомени от отминалата година. А щастливите мигове бягат от съзнанието ни. Защото е по-лесно да мислим какво сме пропуснали, отколкото да погледнем колко са пълни ръцете ни, често с незрими неща. И когато очакванията и реалността се разминават, започват проблемите.
Какво значи да бъдеш виновен? И това като всички останали чувства ни е дадено с цел да коригира нашето поведение, да балансира. Балансът е важен както за функционирането на тялото, така и за отработването на различните емоции, които преминават през нас. Чувството на вина ни мотивира да правим промени в живота си, да вървим напред. То ни развива, помага да се поставим на мястото на другите, да приемем техните наранени чувства и да помислим с какво може да се променим към по-добро. Ако правим равносметки, често не сме доволни от отминали събития. Има хора, които години наред носят тази неудовлетвореност в сърцата си, раздирани са от вина и гняв. Тук вече става дума за патологично чувство за вина. Съхранявано дълго време и често без да му бъде даден външен израз, то може действително да ни разболее. Често хора с подобни проблеми развиват сърдечносъдови заболявания. И това се случва не заради генетична обремененост, а заради емоции, които продължително време отглеждат в себе си, пише списание „За жената“.
Leave a reply