Пише ви една жена от провинцията на 32 г.

Искам да споделя своя проблем, от който не мога сама да намеря изход, а и няма с кого да поговоря за него. С мъжа ми живеем от 3 години без брак, на семейни начала. Събрахме се след луда любов в продължение на няколко месеца, която според мен е жива и досега. В началото той беше много активен, постоянно искаше да правим секс, без значение дали е сутрин, обед или вечер, както и къде точно се любим. Правили сме го в банята, на пода в коридора, върху голямата маса в хола, дори прави, подпрени на вратата. Случвало се е и сред природата, в колата, дори на задната седалка на автобуса, когато една нощ пътувахме към морето. Измисляше какви ли не пози и ситуации. Макар че понякога ме изненадваше с идеите си, на мен ми харесваше да ме желае постоянно.

После той започна нова работа. След около година забелязах, че все по-рядко му се правеше секс. Разбира се, първо си помислих, че си е хванал любовница. Започнах да го наблюдавам, но така и не откривах никакви доказателства за това. Прибираше се веднага след работа, в събота и неделя не се разделяхме и за минута. Той не е от хората, които обичат да пият или да играят карти с приятели. Винаги е казвал, че аз съм му достатъчна. По зодия е Рак и е голям домошар. Пък и никога не ми отказваше, ако аз исках да се любим. Работата е там, че все по-често просто не му ставаше. Той се разстройваше ужасно. Преди време го попитах дали вече не ме харесва и затова не мога да го възбудя. И тогава мъжът ми призна, че има сериозен проблем. Работи с химикали и олово и смята, че това влияе на потентността му, която с всеки изминал ден намалява. Двамата плакахме и се прегръщахме, после той все пак получи слаба ерекция и се любихме.

След този разговор започнах да го моля да напусне тази работа, но той се колебае, защото в провинцията в тези трудни времена да намериш нещо с добро заплащане е почти невъзможно. А ние искаме да си купим жилище, да имаме дете и да се оженим. Страхувам се обаче, че ако мъжът ми продължи да се чуди и да отлага, проблемът може да стане необратим. И тогава не само че сексът ни ще е никакъв, ами и дете едва ли ще имаме. Обичам го, искам да бъда с него, но биологичният ми часовник трака и се страхувам, че с времето ще е все по-трудно да забременея и да родя. Просто не знам как да изляза от този лабиринт и кое да избера – парите, от които имаме нужда, или секса, който прави любовта ни пълноценна.

Надявам се някой, който е преживял подобен проблем, да ме посъветва. Живеем в град, в който всички се познаваме, и не мога да се подпиша с името си, нито да дам телефон и адрес. Но съм абонат на вестника и няма да пропусна, ако ми пишете на страниците му.

Една жена на 32