От трън та на глог и то алкохолик!

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Когато се разведох с Димитър, си казах, че повече не ща мъж да видя! А на какво се натресох след това!

 

Толкова ми беше писнало от про­стотиите му. И наистина бях щастлива цели 4 годи­ни. Дъщеря ми е голяма, живее в чужбина от години и аз си правех каквото си поискам. Редовно посещавах фризьорския и козметичния салон на една приятелка, ходех на масажи и фитнес, хранех се здравословно, срещах се с приятелки, а вечер или четях книжка, или гледах филми по телевизията. С една дума – глезех си се и си угаждах.

През една от обедните си почивки на улицата се сблъсках с някакъв мъж. И двамата ахнахме, защото това беше Ради – студентска­та ми любов, за когото едва Не се омъжих преди години. Макар че беше поостарял, все още си беше онзи хубав мъж, от чиито целувки навре­мето сърцето ми отиваше в петите. Той ме попита имам ли някакви ангажименти и ако не, вечерта да му ида на гости – щял специално да се приготви за мен. Разбрахме се и аз се върнах в офиса. До края на работното време почти не свърших нищо, мис­лех само за Ради и за това колко глупаво се разделих­ме. Представях си колко ро­мантична вечер ще имаме, а защо не и вечери занапред…

За щастие се оказа, че той живее близо до работата ми и още в 18 цъфнах пред вра­тата му. Жилището не беше голямо – таванско помеще­ние, пригодено като гарсони­ера. Но аз не гледах това -важното беше, че съм при мъжа, по когото бях луда на­времето. Ради се беше при­готвил – осветлението зага­сено, само свещи на маса­та, няколко вида салати, пиле, вино, хубава ракия. Някъде към 23 ч той стана и дойде до мен. Прошепна ми: „Стига сме дрънкали глупос­ти, ела да те гушна…“ После ме взе на ръце и ме отнесе в спалнята. Е, не му се получи кой знае колко добре в лег­лото, но го отдадох на това, че все пак телата ни се бяха забравили, че беше пил по­вече, че бяхме по на 47, а не по на 20.

Когато се събудих на дру­гата сутрин, Ради го нямаше до мен. Но долавях миризма­та на току-що сварено кафе – явно беше решил да ми на­прави закуска. Огледах ста­ята, която в тъмното снощи не бях видяла. Целият таван беше в мръсни жълтеникави петна, явно през есента и зи­мата течеше. По стените имаше мухъл, а из цялата стая – разхвърляни дрехи. Взех една хавлия, която ми се стори чиста, и отидох в ба­нята. Там положението беше малко по-добро. Когато си взех душ, отидох в кухнята направо по хавлия. Ради пържеше филийки, а на ма­сата ме чакаше чаша кафе. И тук беше мръсно, раз­хвърляно, стените – мухляса­ли. Нещо, което на светлина­та на свещите не бях забе­лязала. А когато приключи с филийките и ги сложи на ма­сата, Ради сипа на себе си ракия. В 7 сутринта! Е, това вече ми дойде в повече. Из­пих си кафето набързо, изя­дох половин филийка – да не го обидя, и тръгнах. На въпроса кога ще се видим пак, смотолевих нещо и си тръгнах. А ми се искаше да изкрещя: „Никога повече!“ Добре, че не си разменихме телефоните и не му казах къде живея.

Веднъж го видях да ме чака пред офиса, но се из­мъкнах през задния вход. Нямах никакво намерение да му гостувам пак в оная дупка, не дай си, Боже, пък да дойде у дома!

Вера

 

За и против съжителството без брак

 

 

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар