Първата сериозна работа на тема кошмари била проведена от психолога Халси Кейсън през 1930 г.
Той анкетирал 258 души – възрастни, деца, слабоумни, слепи, душевно болни, и определил най-честите нощни кошмари:
1. Животни (27%).
2. Преследване (27%).
3. Смърт/убийство (26%).
4. Кошмари, свързани с дома/семейството (21%).
5. Падане (21%).
6. Разни (19%).
7. Нещастни случаи (17%).
Недостатък на тази класификация е зависимостта от метода на допитване. Възможно е такава тематика на сънищата да ни се стори малко размита. Но пък, от друга страна, и сънищата сами по себе си са доста мъгляви.
„Характеристика на кошмарите и тяхното съдържание“ на Дидра Барет
Изследването, проведено през 1988 г. от харвардския психолог Дидра Барет, установило следните теми на нощните кошмари сред 78 анкетирани:
1. Преследване (72%).
2. Смърт на близък човек или приятел (64%).
3. Падане (53%).
4. Собствената смърт (39%).
5. Животни/чудовища (33%).
6. Война / насилствени престъпления/ стихийни
бедствия (24%).
Барет, както и Кейсън, не установява признака на събуждане, но вместо беседа тя прилага метода на анкетирането.
„Ефективност на системната десенсабилизация за намаляване на нощните кошмари“ на Лоурънс и Селучи
В друго изследване, проведено от Университета на Северна Каролина в Гринсбъро от психолозите Скот Лоурънс и Антъни Селучи през 1978 г. с 29 изследвани, страдащи от нощни кошмари, намира своето приложение дневникът за фиксации на съня. Ето какво било отразявано в дневниците най-често:
1. Заплаха с физическа разправа (16%).
2. Травма или смърт на друг човек (15%).
3. Междуличностен конфликт (15%).
Според специалистите „психологическата активност по време на сън и бодърстване е отражение от начина на живот, на миналия опит, на интересите, заниманията, надеждите и плановете за бъдещето на изследвания“.
„Периодичност и теми на кошмарите по немски образец“ на Майкъл Шрьодъл
Едно от най-мащабните и всестранни изследвания е работата на Майкъл Шрьодъл, публикувана през 2010 г. в Централния институт по психическо здраве в Манхайм, Германия. В изследването вземат участие повече от 1000 души над 16-годишна възраст, които са изживели поне един кошмар годишно. Били установени 5 най-чести теми на кошмарите:
1. Падане (40%).
2. Преследване (26%).
3. Парализа (25%).
4. Закъсняване за важна среща (24%).
5. Смърт или изчезване на близък човек (21%).
Тематичен анализ на безпричинните кошмари и лошите съниша
Както посочва Задра, цел на изследването му било „всестранното и сравнителното описание на кошмарите сред студенти и други слоеве на населението“. Затова той активно използвал метода на фиксация сред лошите сънища и в резултат в колекцията му влезли около 10 000 кошмара, сред които той откроил 5 основни, класифицирани по системата на Хол и Ван де Касъл:
1. Физическа агресия (48,6%).
2. Междуличностни конфликти (21%).
3. Неуспех или безпомощност (16,2%).
4. Проблеми със здравето или смърт (9,1%).
5. Мрачни предчувствия/тревога (8,7%).
Най-честият кошмар
Както се вижда, сред всички класификации на нощните кошмари липсва универсална. Може да се забележи също, че един конкретен кошмар може да се среща в различни изследвания, но в различно процентно съотношение. Във всеки случай липсата на „най-разпространена тема“ на кошмара е обусловена и от неясния характер на самия кошмарен сън, и от сложността на изследванията.
Както подчертава М. Шрьодъл, резултатите изцяло зависят от методиката и подбора, дали се използва в експеримента методът на анкетирането, на анализа, както и какви слоеве от населението вземат участие. „Всички резултати са справедливи, затова главната ни задача е да намерим начин да обединим в едно получените данни“, заключава той
Leave a reply