Пише ви едно объркано момиче на 24г. Искам да споделя своята история.
Когато бях на 16, срещнах първата си любов. Бяхме заедно в добро и лошо цели 5 години, но после се разделихме и всеки пое своя път. След това имах още една дълга връзка, но тя свърши доста неочаквано. Отдаде ми се възможност да замина за половин година в чужбина и човекът до мен ме подкрепи – все пак 6 месеца не са много. Само че аз там се влюбих в друг и се разделих с българския си приятел.
В чуждата страна се установих при една приятелка и започнах работа. В квартирата, в която бяхме, живеехме заедно с хазяите добри хора, винаги готови да помогнат. Те имаха двама сина – единият разведен, също живееше с тях. Той ме харесал, щом ме видял, но постоянно се разминавахме. Една вечер моята приятелка си легна, а аз реших да гледам филм на лаптопа. Седнах отвън и останах до полунощ.
Точно тогава се прибра младият хазяин, паркира колата и понеже забелязал нещо да свети, се приближи до мен и ме заговори. Не знаех техния език и не го разбрах, но той мина на английски и дълго си бъбрихме. Както и да е, вече година и половина сме заедно.
Върнах се в България, за да си взема останалия багаж, и пак се прибрах при свря любим, от проваления си брак той има 2 деца – дъщеря на 17 и син на 13, с които се разбирам прекрасно.
Връзката ни щеше да е безоблачна, ако не съществуваше един голям проблем-приятелят ми боледува от множествена склероза. Открили са му я през 2006 г. Всяка седмица ходи при своя лекар невролог да му бие инжекция. От месец март решихме да работим за бебе, но до ден днешен нищо не се получава, Той беше в отлично здраве, докато преди месец болестта му реши да съсипе всичко. Започна да пие кортизони, бият му и други инжекции. Предложих му да се изследва – може би всички лекарства, които е приемал досега, да са го увредили и това да е причината да не мога да забременея. А той ми отговори, че аз трябва да го направя. След като той вече има деца, не вярвал, че нещо се е променило и не може да стане баща отново.
Чакам необходимите документи от България, за да мога да се регистрирам тук и да ползвам безплатни прегледи в тукашна болница. Продължавам да настоявам приятелят ми да отиде на преглед, докато е време, за да се лекува. Всеки ден се караме за това. Страхувам се, че ако все пак забременея, може да има и риск за плода. Неговият лекар го съветва да продължаваме с опитите и ако успеем, тогава ще изследват бебето за усложнения. Аз обаче не искам да рискувам. Първите 5 дни след като му сложат инжекцията, не правя секс, за да се прочисти организмът му от лекарството. Не знам какво да правя. Не мога да създам с него нормално семейство при тези условия. Чудя се докога ще изтърпя това положение. Знам, че трябва да имам търпение, но колко да чакам – вече минаха 8 месеца и опитите ни са без успех. Оставам си само с мечтите.
Моля, ако някой има същото заболяване, да ми каже какво да правя. Вече не издържам, нямам сили да се боря. Бях силно момиче, а изведнъж почти се предадох. Моля за съвет, но ако искате просто да ме критикувате на страниците на вестника, по-добре не го правете.
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Дойдох в София, за да стана грешница – що за съдба?!
Leave a reply