Като много други хора, и мен безработицата ме накара да дойда в София от дълбоката провинция.
Леля ми, която от години живее тук, ми намери работа при своя приятелка, която е получила инсулти е на легло близо година. Понеже по професия съм медицинска сестра, мъжът й ме одобри. Дори ми предостави отделна стая в къщата им, за да съм на постоянно разположение. Грижа се само за болната, имат си две домашни помощници, които се занимават с чистенето, прането и готвенето. Дават ми само един почивен ден в седмицата, обикновено неделя. Тогава викат друга жена да стои при г-жа Стела. Не знам с какво точно се занимава работодателят ми Иван, но е богат човек и за него няма проблем да ми плаща по 600 лева месечно. Към това се прибавят квартирата и храната, тоест парите ми са чисти. Ако се налага да изляза да купя някакви лекарства или да напазарувам, ми изпраща кола да ме откара, където трябва. Само че не бива да се бавя, защото шофьорът ме чака.
Макар че съм на 29 години, се примирих с този начин на живот и започнах да свиквам. Пък и се надявах, че няма да продължи кой знае колко, защото г-жа Стела едва ли щеше да издържи дълго. Обаче се оказа, че греша, повече от година се грижа за нея. И това не е най-лошото, нали получавам добри пари. Гадното е, че още след първата седмица мъжът й нахълта в стаята ми и поиска да правя секс с него. Беше ходил на някаква среща, смърдеше на алкохол и така и не успях да се преборя с него.
След като той излезе, ревах и цяла нощ не можах да мигна. Мислех на сутринта да си събера багажа и да отида при леля си. Когато се съмна обаче, си дадох сметка, че това означава отново да се върна в провинцията, към мизерията и безработицата. Пък и на закуска Иван ми се извини, каза, че е пил повече и това замъглило разсъдъка му. Щял да ми се реваншира. И аз реших да остана.
Той наистина ме изненада още на следващия ден – изпрати ме на масаж, козметик и фризьор, въобще – пълна програма. А вечерта ми даде и 100 лева, за да си купя нова дреха. Щеше да е добре, ако Иван не беше решил, че всичко това му дава право да си влиза при мен, когато пожелае. Така станах негова любовница. Примирих се, защото той е хубав и поддържан мъж, има спортна фигура и е много щедър. Въпреки всичко обаче не изпитвам никаква тръпка към него. Нещо по-лошо, влюбих се в шофьора му Ангел. Той не знае какво се случва нощем в спалнята ми. Задоволява се с колкото време, което можем да откраднем през деня, за да останем насаме. Ангел е млад, хубав, много добър и мил с мен. Имал е кратък брак, от който няма дете, но се е развел. Вече споменава, че двамата някой ден ще се оженим. Надявам се, когато г-жа Стела си отиде от този свят и аз ще бъда свободна, това да се случи. Дотогава ще събера малко пари, ще си намеря нормална работа и най- накрая ще имам свое семейство. Само ме е страх някой път, докато Ангел вози Иван, той да не му се похвали, че спи с мен. Едва ли някой мъж може да преглътне подобно нещо.
Знам, че съм грешница, но мизерията ме направи такава. Едва ли имате представа какво е да си млад човек, да живееш в град, който се е превърнал в село, без стотинка в джоба, постоянно да ядеш филии с олио и червен пипер и да ходиш със скъсани обувки. Не искам да се връщам към този живот.
Една провинциалистка в София
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Продадох девствеността си!
Add comment