Дойдох в София, за да стана грешница – що за съдба?!

промоции

Като много други хора, и мен безработицата ме накара да дойда в София от дълбоката провинция.

Леля ми, която от години живее тук, ми намери работа при своя приятелка, която е получила инсулти е на легло близо година. Понеже по професия съм медицинска сестра, мъжът й ме одобри. Дори ми пре­достави отделна стая в къщата им, за да съм на по­стоянно разположение. Грижа се само за болната, имат си две домашни по­мощници, които се занима­ват с чистенето, прането и готвенето. Дават ми само един почивен ден в седми­цата, обикновено неделя. Тогава викат друга жена да стои при г-жа Стела. Не знам с какво точно се зани­мава работодателят ми Иван, но е богат човек и за него няма проблем да ми плаща по 600 лева месечно. Към това се прибавят квар­тирата и храната, тоест па­рите ми са чисти. Ако се на­лага да изляза да купя ня­какви лекарства или да на­пазарувам, ми изпраща кола да ме откара, където трябва. Само че не бива да се бавя, защото шофьорът ме чака.

Макар че съм на 29 годи­ни, се примирих с този на­чин на живот и започнах да свиквам. Пък и се надявах, че няма да продължи кой знае колко, защото г-жа Стела едва ли щеше да из­държи дълго. Обаче се ока­за, че греша, повече от го­дина се грижа за нея. И това не е най-лошото, нали полу­чавам добри пари. Гадното е, че още след първата сед­мица мъжът й нахълта в ста­ята ми и поиска да правя секс с него. Беше ходил на някаква среща, смърдеше на алкохол и така и не ус­пях да се преборя с него.

След като той излезе, ре­вах и цяла нощ не можах да мигна. Мислех на сутринта да си събера багажа и да отида при леля си. Когато се съмна обаче, си дадох смет­ка, че това означава отно­во да се върна в провинци­ята, към мизерията и безра­ботицата. Пък и на закуска Иван ми се извини, каза, че е пил повече и това замъг­лило разсъдъка му. Щял да ми се реваншира. И аз ре­ших да остана.

Той наистина ме изненада още на следващия ден – изпрати ме на масаж, козметик и фризьор, въобще – пълна програма. А вечерта ми даде и 100 лева, за да си купя нова дреха. Щеше да е добре, ако Иван не беше решил, че всичко това му дава право да си влиза при мен, когато пожелае. Така станах негова любовница. Примирих се, защото той е хубав и поддържан мъж, има спортна фигура и е много щедър. Въпреки всичко обаче не изпитвам никаква тръпка към него. Нещо по-лошо, влюбих се в шофьо­ра му Ангел. Той не знае какво се случва нощем в спалнята ми. Задоволява се с колкото време, което мо­жем да откраднем през деня, за да останем насаме. Ангел е млад, хубав, мно­го добър и мил с мен. Имал е кратък брак, от който няма дете, но се е развел. Вече споменава, че двамата ня­кой ден ще се оженим. На­дявам се, когато г-жа Стела си отиде от този свят и аз ще бъда свободна, това да се случи. Дотогава ще събе­ра малко пари, ще си наме­ря нормална работа и най- накрая ще имам свое се­мейство. Само ме е страх някой път, докато Ангел вози Иван, той да не му се похвали, че спи с мен. Едва ли някой мъж може да пре­глътне подобно нещо.

Знам, че съм грешница, но мизерията ме направи такава. Едва ли имате пред­става какво е да си млад човек, да живееш в град, който се е превърнал в село, без стотинка в джоба, постоянно да ядеш филии с олио и червен пипер и да ходиш със скъсани обувки. Не искам да се връщам към този живот.

Една провинциалистка в София

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

 

 

Продадох девствеността си!

 

 

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар