Не бях чувала 14-ата годишнина на една връзка да е особено кризисна, но нашата се оказа такава.
Не помня как започна объркването, знам само че напрежението между мен и Сашо растеше непрекъснато. Понякога това ме натъжаваше, друг път дори самото му присъствие ме вбесяваше. А любовта ни започна така красиво! За него бях поредната, той за мен – първият. На един купон се залепи за мен, а аз се молех тази приказка никога да не свърши.
Дали Бог чу молбите ми, или просто съдбата беше на моя страна – не знам. След няколко месеца Сашо трябваше да смени квартирата си и новата избрахме заедно. Заживяхме двамата, все едно винаги е било така. И така години наред. Първата ми бременност не ни стресна, а Анастасия беше прекрасната дъщеря, за която бяхме мечтали. За сина ни Николай бяхме леко неподготвени, но и през ум не ни мина да махна бебето. За брак пък дори време нямахме. За себе си и за близките си бяхме повече от семейство, мнозина дори не знаеха, че не сме женени. Така се извъртяха цели 13 години. Четиринадесетата започна с неприятно спречкване помежду ни. Решихме да празнуваме в едно любимо заведение извън града. Анастасия си беше взела любимия заек, а Николай, за да не остане по-назад, помъкна котарака си. В колата, меко казано, беше лудница… Тъкмо бяхме вдигнали наздравица с виното, звънна телефонът на Сашо. Стана ясно, че има голяма авария и събираха спешна група, която да подпомогне дежурната. Изпратиха кола да го вземе, а аз останах с децата – те още се мотаеха с вечерята. Накрая натоварих цялата менажерия и шофирането до вкъщи – някакви 15 километра, се оказаха истинско изпитание за нервите ми. През цялото време синът и дъщеря ми се заяждаха едното животно съскаше и мяукаше, а другото не можеше място да си намери. Просто ад. В момента, в който паркирах в двора, изтрещях и за първи път се обадих Сашо по време на работа и се разкрещях. Много кофти на начало… Той си дойде едва на следващия ден, късно следобед. Още не бях прибрала децата от градина и с един секс, бърз и откраднат, все едно сме тайни гаджета, всичко се оправи. А аз бях решила да му поставя сериозно условие – или семейството, или фирмата.
Докато децата тръгнаха на училище, аз работех от вкъщи, но не изкарвах кой знае колко. Затова не отказах, когато наш приятел предложи да ме вземе в офиса си. Още от първия ден един от заместниците му започна да се върти около мен. В началото ме притесняваше, после ме ядосваше. Всъщност ми беше приятно да флиртувам с него. Понякога ме чакаше с кафе, друг път измисляше, че точно аз трябва да го придружа донякъде, дори нареди нещата така, че заедно да заминем командировка. Можех да откажа, но не го направих. Три дни и две вечери бях най-ухажваната жена. На кого не би му харесало? Не изневерих на Сашо само защото не поисках да стигна докрай с другия. Харесваше ми да съм с него, а не знам какво ме спираше. Особено преди да си тръгнем, имаше един момент, в който бях на ръба да пъхна ръцете си под сакото му и… да става, каквото ще става. Сама се спрях и никога не съжалих за това, особено след като Сашо и децата ме посрещнаха с вечеря, която заедно бяха приготвили.
Хората са казали: три пъти мери, веднъж режи. А аз три пъти щях да отрежа живота с любимия си мъж, без да помисля. Последният ми гаф беше преди месец. Съседка на майка ми, която живее сама на 200 км от нас, ме извика спешно, че тя е получила силна бъбречна криза. Точно тогава Сашо беше в командировка, Анастасия – с 39 градуса температура, а Николай – в края на боледуване от шарка. Оставих Николай при негов приятел, също нашарен от варицела. Грабнах дъщеря си и една чанта с лекарства и тръгнах. Как съм карала дотам, аз си знам – детето просто гореше. Като пристигнах, натъпках майка си с обезболяващи и след час вече трите пътувахме обратно. В началото тя пъшкаше, после направо взе да вие от болка. Анастасия пък ревна с пълно гърло. За капак заваля като из ведро. Ушите ми кънтяха, очите ме боляха от взиране, стомахът ми беше свит на топка. Не знам как на едно кръстовище отнех предимството на дясностоящия и само неговата бърза реакция ни спаси от сериозен сблъсък. Олелията в колата стана адска. Слязох, запалих цигара, после втора. Преди да я загася, се обадих на Сашо и се разкрещях: защо винаги, когато ми е нужен, него го няма, защо за другите мъже жените им са по-важни от всичко, не мога и не искам повече да живея с него… Изобщо не чувах той какво ми говори. Накрая все пак ме надвика – поръча ми да спра на близкия мотел и да не мърдам от там, докато не дойде да ме вземе. Като стигнах на паркинга, преместих се отзад между майка и Анастасия, прегърнах ги и се разревах.
Не знам след колко време дойде Сашо, но като го видях да слиза от служебния бус, сълзите ми отново рукнаха – от радост и от срам. Сгуших се в якето му и изплаках: „Само с теб искам да живея. Иначе не мога…“ И наум си обещах: по 3 и по 13 пъти ще меря, и пак няма да режа връзката с мъжа, когото ужасно обичам.
Стефана
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Leave a reply