Вече нямам право на семейство…
Дълги години се занимавах с незаконни неща, да не кажа – направо престъпни. Изкарвах обаче хубави пари и си мислех, че никой никога няма да ми потърси сметка, задето пласирах дрога. А грешките и глупостите, които допусках и вършех, смятах за геройски постъпки.
Ожених се за дългогодишното си гадже Гери. Тя беше мило и обичливо момиче, което хал хабер си нямаше с какво се занимавам и откъде вадя дебелите пачки. Гледаше ме с обожание, не ми задаваше неудобни въпроси и това ми стигаше.
Веднъж получих пратка в две кутии от бебешко мляко на прах, която трябваше да разпределя на дози. Бутнах ги в шкафа между другите кутии и бурканчета. Те бяха много, защото синът ми беше едва на няколко месеца и го хранехме със сухо мляко. Едва ли някой щеше да се досети какво съм скрил там.
Точно тогава ми се наложи да отида за няколко дни до съседния град по работа и понеже си бях самонадеян глупак, изобщо не предвидих нещастието, което последва. Още същата вечер Гери ми се обади по телефона, плачейки. Беше се случило нещо страшно с детето ни. Докато се прибера, то вече беше издъхнало. След направената аутопсия се установи, че е погълнало голямо количество наркотик. Мислех, че това е някакъв невъзможен кошмар, но уви – фактите бяха налице. Полицията се намеси веднага и ме задържаха. Оказа се, че докато ме е нямало, Гери направила на сина ни мляко от онези кутийки. Детето заспало, а после посиняло и по устничките му се появила бяла пяна. Жена ми веднага се обадила на „Спешна помощ“, но въпреки положените усилия, не могли да спасят милото ми момченце.
Прекарах в затвора седем години. Не ми тежеше присъдата, а смъртта на сина ми. Та нали аз бях неговият убиец! До онзи фатален момент не си давах сметка колко хора съм тровил в продължение на години, и то съвсем съзнателно. А зад решетките имах цялото време на света да мисля над допуснатите грешки и да се покая.
Гери ме напусна. Едва ли някога ще забравя очите й, в които се четеше обвинение за сполетялото ни нещастие. Нямах какво да кажа в свое оправдание – беше безсмислено, защото каквото и да кажех, щеше да прозвучи твърде цинично.
Като излежах присъдата си, се прибрах в празния си дом и пред снимката на детето си се заклех да не се връщам към миналото. Защото грешките, които допуснах, костваха живота му. Не се ожених повторно. Смятам, че вече нямам право на семейство, след като съзнателно унищожих най-ценното, което имах.
Илия
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Нека детето не се чувства нещастно заради избора на име
Leave a reply