Не е странно, така ни е по-добре засега…
Разликата между мен и брат ми Калоян е по-малко от 2 г, затова той само една година живя като студент в София без мен. Когато започна в университета, татко набързо купи гарсониера в една хубава нова кооперация, но инструкцията му беше, че брат ми живее там под наем, никакъв собственик не е. Когато можех, прескачах до столицата и оставах при Калоян, но всеки път, като ме изпращаше, баща ми напомняше: „И нали знаеш, ти не си му сестра, а гадже!“
Отначало тази негова заповед ми се струваше смешна и с цената на големи скандали отказвах да се съобразя с нея. После обаче разбрах, че татко е прав. Той имаше желязна логика, която беше следвал през целия си живот – никога не парадираше с това, което имаше той и семейството ни. Ние сме от един немалък град, няма да уточня кой, родителите ни развиват стабилен бизнес и вече притежават доста имоти. Според баща ми половината град се е извървял през кабинета му да иска пари, работа, помощи, спонсорство за едно или за друго. Накрая вдигнал ръце, пусна завеса пред бизнеса и сложи портиер в офиса. Наложи се да смени и телефоните си. Ето това „окупиране“ татко искаше да спести на мен и брат ми. Той беше абсолютно наясно каква апетитна хапка е Калоян – млад, красив, умен, амбициозен и богат! Коя ли мадама би го изпуснала? Всяка би се пробвала първо да се пъхне в леглото му, после без време да забременее от него и да му увисне на врата с бебе. И татко намери решение – гарсониерата не става кой знае колко за купони, защото все пак е 50 квадрата, а и легендата, че Калоян има гадже, което често го посещава, малко или повече охлажда мераците.
След като приеха и мен студентка, баща ми купи голям апартамент в хубав софийски квартал и с брат ми се пренесохме там, а гарсониерата дадохме под наем. Нанесохме се заедно и изглеждахме съвсем като двойка. Вече втора година живеем така и, честно казано, спокойно ни е. Почти не каним гости и никои не знае, че спим в отделни стаи. За пред колегите и познатите си сме сериозни гаджета, без да се движим непрекъснато в комплект. Единствено малко тъпо се получава около 8- и декември, защото някак не върви да празнуваш без гаджето си, затова тази година сме решили да го прекараме заедно. Както всички останали, и ние ревем кое колко е скъпо, как обикаляме по големите магазини и пазаруваме от промоция на промоция. То пак е така, само че ние го правим за кеф, а не защото не можем да си позволим друго.
Скоро си говорихме с брат ми докога ще я караме така и двамата решихме, че ще се „разведем“ тогава, когато някой от нас срещне истинската любов. Подозирам, че това на Калоян вече му се е случило, защото има една Ина, с която ходят у тях и правят секс, а после тя ме гледа виновно, че „гаджето“ ми изневерява с нея. Около мен няма нищо сериозно – прелитам от цвят на цвят и засега това ме устройва. Мразя използвачите и съм готова на всичко, за да не попадна в ръчичките им. Знам с колко труд и мъка баща ми е станал това, което е, и има бизнес и пари. Няма как някой на готово да се тропне у нас, да се възползва, да харчи и не дай, Боже, след някой развод с него да делим създаденото от баща ни. Точно затова, докато не намерим хора, които истински да ни обичат, ще го раздаваме гаджета. Като му дойде времето, който трябва ще научи, че сме брат и сестра.
Сестричката
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Брат ми ще го убие, ако разбере, че ходя с най-добрия му приятел
Leave a reply