С брат ми го раздаваме гаджета пред всички

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Не е странно, така ни е по-добре засега…

Разликата между мен и брат ми Калоян е по-малко от 2 г, затова той само една година живя като студент в София без мен. Когато за­почна в университета, татко набързо купи гарсониера в една хубава нова коопера­ция, но инструкцията му беше, че брат ми живее там под наем, никакъв собстве­ник не е. Когато можех, пре­скачах до столицата и оста­вах при Калоян, но всеки път, като ме изпращаше, баща ми напомняше: „И нали знаеш, ти не си му сестра, а гадже!“

Отначало тази негова за­повед ми се струваше смеш­на и с цената на големи скандали отказвах да се съобразя с нея. После оба­че разбрах, че татко е прав. Той имаше желязна логика, която беше следвал през целия си живот – никога не парадираше с това, което имаше той и семейството ни. Ние сме от един немалък град, няма да уточня кой, родителите ни развиват ста­билен бизнес и вече прите­жават доста имоти. Според баща ми половината град се е извървял през кабинета му да иска пари, работа, по­мощи, спонсорство за едно или за друго. Накрая вдиг­нал ръце, пусна завеса пред бизнеса и сложи портиер в офиса. Наложи се да смени и телефоните си. Ето това „окупиране“ татко искаше да спести на мен и брат ми. Той беше абсолютно наясно каква апетитна хапка е Калоян – млад, красив, умен, амби­циозен и богат! Коя ли ма­дама би го изпуснала? Вся­ка би се пробвала първо да се пъхне в леглото му, пос­ле без време да забременее от него и да му увисне на врата с бебе. И татко наме­ри решение – гарсониерата не става кой знае колко за купони, защото все пак е 50 квадрата, а и легендата, че Калоян има гадже, което чес­то го посещава, малко или повече охлажда мераците.

След като приеха и мен студентка, баща ми купи го­лям апартамент в хубав со­фийски квартал и с брат ми се пренесохме там, а гарсо­ниерата дадохме под наем. Нанесохме се заедно и из­глеждахме съвсем като двойка. Вече втора година живеем така и, честно каза­но, спокойно ни е. Почти не каним гости и никои не знае, че спим в отделни стаи. За пред колегите и познатите си сме сериозни гаджета, без да се движим непрекъснато в комплект. Единствено мал­ко тъпо се получава около 8- и декември, защото някак не върви да празнуваш без гад­жето си, затова тази година сме решили да го прекара­ме заедно. Както всички ос­танали, и ние ревем кое кол­ко е скъпо, как обикаляме по големите магазини и пазару­ваме от промоция на промо­ция. То пак е така, само че ние го правим за кеф, а не защото не можем да си по­зволим друго.

Скоро си говорихме с брат ми докога ще я караме така и двамата решихме, че ще се „разведем“ тогава, когато някой от нас срещне истин­ската любов. Подозирам, че това на Калоян вече му се е случило, защото има една Ина, с която ходят у тях и правят секс, а после тя ме гледа виновно, че „гаджето“ ми изневерява с нея. Около мен няма нищо сериозно – прелитам от цвят на цвят и засега това ме устройва. Мразя използвачите и съм готова на всичко, за да не попадна в ръчичките им. Знам с колко труд и мъка баща ми е станал това, което е, и има бизнес и пари. Няма как някой на готово да се тропне у нас, да се възполз­ва, да харчи и не дай, Боже, след някой развод с него да делим създаденото от баща ни. Точно затова, докато не намерим хора, които истинс­ки да ни обичат, ще го разда­ваме гаджета. Като му дойде времето, който трябва ще на­учи, че сме брат и сестра.

Сестричката

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

 

Брат ми ще го убие, ако разбере, че ходя с най-добрия му приятел

 

 

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар