Мъдрите са казали – няма перфектни хора
Вярно е, но за сметка на това има много перфекционисти. Стремежът към заветните висини във всичко е амбиция, която ни дава сили за живот, но и в същото време поставя много бариери и ни дърпа назад.
Всички ние съзнателно или несъзнателно се стремим да постигаме най-доброто – в личен и в професионален план. Когато обаче това стане форма на обсесия и когато човек започне да се вманиачава в детайлите вместо в крайния резултат, може да има негативни последици както върху самия него, така и върху цялата работна среда.
Идеалистичният образ измества реалните резултати
За да оцелее по-лесно в кариерен план (но също така и в личен), човек трябва да приеме факта, че не може всичко да става точно както го е планирал. Ако считаш за неуспех всяко нещо, което се разминава дори и малко от предварително поставените цели, тогава си обречен на вечно недоволство.
Психолозите подчертават, че когато перфекционизмът ни стигне дотам, че идеалистичният образ измести реалните възможности, то тогава той става пагубен за нас, защото ни държи във вечно състояние на стрес, на неудовлетворение, като по този начин ни изтощава напълно и някои дори изгубват страстта си към работата.
Освен това перфекционизмът, стигащ до крайност, има лошо влияние не само върху конкретния човек, но и върху екипа. На перфекциониста му е много трудно да даде отговорност на друг, защото вярва, че е единственият, който ще свърши идеално задачите. Затова такива хора стават много продуктивни шефове, но за съжаление често си вършат всички задачи сами и рано или късно се поддават на прекомерния стрес. Подчинените на такъв шеф също трудно работят с него, защото той не приема чужда гледна точка, не е готов да изпробва чужди идеи и често целият екип губи на ниво креативност, защото перфекционистът потиска творческите хора в екипа си. Трябва да се борим с това, трябва да полагаме усилия да не загубваме себе си в прекалените стремежи, да търсим границите между разумна амбиция и унищожителен перфекционизъм. Важно е винаги да се съсредоточаваме върху полезността на действията си, дори и те да не са дали конкретни резултати, да мислим за плюсовете – трупане на опит, изпробване на възможности, пише списание „За жената“.
Leave a reply