Не се срамувам от това и често си го мисля…
Темата бедни – богати сигурно е стара колкото света. С нея са свързани безброй крилати фрази като: „Бедността не е порок, но е голямо неудобство“, „Парите не правят човека щастлив, но липсата им го правят нещастен“, „Голо здраве – половин здраве“, „И богатите плачат” и т.н. Тази, последната, сякаш е измислена за съседите ми Ели и Кръстьо. Той е строителен предприемач, в първите години след промените построи нашия блок. Осигури жилища за него и жена му, за сина и дъщерята, гаражи към всяко, плюс два магазина, които дават под наем. Семейството ми също се сдоби с тристаен апартамент в тази луксозна кооперация, тъй като част от мястото беше мое, по наследство от баба ми. Сега съжалявам, че продадохме гарсониерата, в която живееше докато се нанесем, и с парите се обзаведохме и купихме кола на старо на мъжа ми. Дъщеря ни расте и един ден ще трябва да живеем с нея и зетя заедно, но няма как. Дано поне да случим на човек и да се радваме на спокойни старини.
В момента ни е много трудно, мен ме съкратиха, само съпругът ми работи, дъщерята е в 12-и клас и едва свързваме двата края. За разлика от Ели и Кръстьо, които са червиви от пари, въпреки кризата. Жилището им е до нашето, на децата са на горния етаж, но засега стоят празни, понеже все още са ученици. Тъй като живеем на една площадка, ща не ща – имам преки наблюдения върху живота им. Ели всеки ден влачи пълна количка с храна и лакомства, едва я вдига на тротоара, а в другата й ръка виси огромна торба. Да се чуди човек как могат толкова много да ядат. Когато има промоции в някой от големите магазини, се прибира натоварена като камила. Наскоро ми се похвали, че купила 12 бутилки зехтин, и то само от скъпия – двойно пресования. Не намерих за нужно да й обяснявам, че аз все още готвя с олио, а вместо масло ползваме маргарин. Историята се повтаря при всяко намаление на колбаси, сирена или перилни препарати. А когато имат гости, което се случва често, Ели прави поне пет-шест пъти тегели до магазините, докато накупи всичко, което й трябва – продукти, напитки, сокове, плодове. Виждам всичко, без да искам, тъй като по това време готвя на остъкления балкон. Когато я попитах защо децата не й помагат, тя ме погледна снизходително и ми обясни, че синът и дъщеря й имат по-важни задачи и не могат да си губят от ценното време. Ходели на частни уроци по литература и математика, учели английски и се разтоварвали с тенис и плуване. С две думи, готвели се да стават граждани на света – да учат и работят в чужбина, за предпочитане в Англия.
Дали от носенето на торбите или по друга причина преди два месеца Ели получи дископатия и плексит на дясното рамо. Лежа две седмици в болница, после отиде на санаториум, а като се върна, пак подхвана да мъкне количката и торбите, макар и куцукаща. Хак й е, щом не може да им засити гърлата, нека се влачи – помислих си злобничко, докато я гледах от балкона. Има пари, харчи на поразия и всеки ден пазарува като за последно. На мен защо не ми тежи, като. нося хляб, кофичка кисело мляко, половинка кренвирши и толкова сирене?
Преди дни пострада и Кръстьо. Получи жлъчна криза и го откараха в спешна помощ с линейка, а изследванията показали и начало на подагра. Ами от преяждане ще да е, няма от какво друго – изрекох го почти на глас и в следващия момент усетих, че ме хваща срам. Да, признавам си, че не е красиво да злорадствам, но изобщо не ги жаля. Щом си хвърлят парите за едната лакомия – нека не се оплакват, че се разболяват.
Веселина Неделчева
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Несправедливо е…скромните са осъдени да страдат!
Leave a reply