Блъсна ме кола и срещнах мъжа на живота си

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Съдбата си знае работата!

Имам приятелка, която твърди, че каквото и да пра­ви човек, винаги става това, което съдбата е решила. Аз пък съм здраво стъпила на земята и доскоро вярвах, че това са приказки за наивни романтици и всеки сам под­режда живота си както на­мери за добре.

Бях убедена, че ще се омъжа за гаджето си Павел, защото се допълвахме във всичко. Разбирахме се от половин дума и си мислех, че съм намерила половин­ката си в живота. Дори си бяхме начертали планове за няколко години напред – кога ще е сватбата, кога ще се роди първото ни дете, кога второто и т.н. Той не беше кой знае колко романтачен, но това не ми пречеше.

Да, но се случи нещо, ко­ето обърна всичко с глава­та надолу. Обикновено ходя на работа с колело, защото ми е по-лесно да се прови­рам между колите в натова­реното движение. В края на миналия септември на едно кръстовище с колата си ме бутна някакъв идиот, който веднага избяга. И ако от платното светкавично не ме беше издърпало едно мом­че, със сигурност колите зад мен щяха да ме прегазят, както прегазиха колелото ми. Представи ми се като Милен и набързо ме набу­та в едно такси, въпреки протестите ми, и ме закара в „Пирогов“. Оказа се, че имам няколко спукани реб­ра и ръката ми е счупена, нищо че не ме болеше. На­ложи се да остана в болни­цата под наблюдение. През цялото време, докато ме преглеждаха, Милен беше до мен. Той се обади на гад­жето ми да му каже какво се е случило и да го успо­кои, че ще се оправя. След работа Павел дойде да ме види и като разбра, че наи­стина съм се отървала леко, каза, че няма да може да ми идва на свиждане, защото седмицата му е натоварена, но със Милен се разбра­ли той да ме наглежда. И наистина моят спасител ид­ваше всеки ден по два пъти и винаги ми носеше я сок- че, я плодове и всичко, от което имах нужда. Когато ме изписаха, пак дойде той и ме закара у нас. Два дни след това Павел замина в ко­мандировка в Германия за три месеца и познайте кой ме взе у тях да се грижи за мен? Милен, разбира се.

Той беше много различен от Павел. Винаги беше усмих­нат, непрекъснато пускаше майтапи и аз се заливах от смях. Не разбрах как се влюбих в него, но хлътнах яко. Той също не беше без­различен към мен и една ве­чер ми го призна. Каза, че не иска да ме разделя с гад­жето ми, но се влюбил в мен още в момента, в който ме издърпал от уличното плат­но. Докато се чудех кого от двамата да избера, Павел ми се обади от Германия, че му предлагат постоянна рабо­та там и мислел да приеме. Ако щете, вярвайте, но си отдъхнах, защото нещата се наредиха сами. Павел не на­прави драма от раздялата ни, а аз си събрах багажа и се преместих при Милен.

Вече вярвам, че няма нищо случайно, защото ако тогава не ме беше блъсна­ла колата и ако Милен не беше там, сега нямаше да съм толкова щастлива.

 

Боряна

 

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща: lichna.istoria@gmail.com

 

 

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар