Съдбата си знае работата!
Имам приятелка, която твърди, че каквото и да прави човек, винаги става това, което съдбата е решила. Аз пък съм здраво стъпила на земята и доскоро вярвах, че това са приказки за наивни романтици и всеки сам подрежда живота си както намери за добре.
Бях убедена, че ще се омъжа за гаджето си Павел, защото се допълвахме във всичко. Разбирахме се от половин дума и си мислех, че съм намерила половинката си в живота. Дори си бяхме начертали планове за няколко години напред – кога ще е сватбата, кога ще се роди първото ни дете, кога второто и т.н. Той не беше кой знае колко романтачен, но това не ми пречеше.
Да, но се случи нещо, което обърна всичко с главата надолу. Обикновено ходя на работа с колело, защото ми е по-лесно да се провирам между колите в натовареното движение. В края на миналия септември на едно кръстовище с колата си ме бутна някакъв идиот, който веднага избяга. И ако от платното светкавично не ме беше издърпало едно момче, със сигурност колите зад мен щяха да ме прегазят, както прегазиха колелото ми. Представи ми се като Милен и набързо ме набута в едно такси, въпреки протестите ми, и ме закара в „Пирогов“. Оказа се, че имам няколко спукани ребра и ръката ми е счупена, нищо че не ме болеше. Наложи се да остана в болницата под наблюдение. През цялото време, докато ме преглеждаха, Милен беше до мен. Той се обади на гаджето ми да му каже какво се е случило и да го успокои, че ще се оправя. След работа Павел дойде да ме види и като разбра, че наистина съм се отървала леко, каза, че няма да може да ми идва на свиждане, защото седмицата му е натоварена, но със Милен се разбрали той да ме наглежда. И наистина моят спасител идваше всеки ден по два пъти и винаги ми носеше я сок- че, я плодове и всичко, от което имах нужда. Когато ме изписаха, пак дойде той и ме закара у нас. Два дни след това Павел замина в командировка в Германия за три месеца и познайте кой ме взе у тях да се грижи за мен? Милен, разбира се.
Той беше много различен от Павел. Винаги беше усмихнат, непрекъснато пускаше майтапи и аз се заливах от смях. Не разбрах как се влюбих в него, но хлътнах яко. Той също не беше безразличен към мен и една вечер ми го призна. Каза, че не иска да ме разделя с гаджето ми, но се влюбил в мен още в момента, в който ме издърпал от уличното платно. Докато се чудех кого от двамата да избера, Павел ми се обади от Германия, че му предлагат постоянна работа там и мислел да приеме. Ако щете, вярвайте, но си отдъхнах, защото нещата се наредиха сами. Павел не направи драма от раздялата ни, а аз си събрах багажа и се преместих при Милен.
Вече вярвам, че няма нищо случайно, защото ако тогава не ме беше блъснала колата и ако Милен не беше там, сега нямаше да съм толкова щастлива.
Боряна
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща: lichna.istoria@gmail.com
Leave a reply