Откликвам на всяко негово повикване – глупачка ли съм или обсебена?

Той е като дрога за мен. Той е мисълта, с която ставам и с която лягам.

С Николай се запознах­ме на абитуриентската ве­чер на моя близка. Той беше първото, което видях, когато влязох в заведени­ето – черна коса, черни очи, тъмна кожа и запомняща се усмивка. Знам, че имам красив и пищен бюст, свик­нала съм мъжете да не от­късват поглед от него, но очите на Николай направо щяха да изхвръкнат, дока­то танцувахме.

И като си тръгнах от тържеството, Николай пак не ми излизаше от главата. Чрез общи познати го наме­рих във фейсбук. Започнах­ме да си пишем, но всичко вървеше бавно и мъчител­но. Постепенно разбрах, че няма да се получи – аз ис­ках сериозна връзка, а той само секс, което не ме уст­ройваше. Не ми се губеше време с него и прекъснах­ме контакта.

Но животът ме завъртя… и пак при него ме отведе. Срещнахме се отново и всичко се върна с пълна сила. Тогава реших, че све­та ще обърна, но ще спе­челя тази игра. Той имаше ледено сърце, което се опитвах да стопя. От мен на мига получаваше всич­ко, което искаше, бързо ми се насити и един ден каза, че повече няма да се виж­даме. Скоро пак се събрах­ме, а след едно свое госту­ване при него започнах че­сто да го посещавам. Тела­та ни не бяха се забрави­ли. Отново бях негова и ми беше хубаво. Няма да се откажа и той го знае.

Една приятелка ми каза, че съм абсолютна к*рва, защото щом той ми свир­не, аз хуквам, правим секс, а после той не се интере­сува от мен. Да, но само така мога да го виждам, да го усещам, да го имам. Може и да съм най-глупавата на света, но с него се чувствам жива и желана. Само с него!

Една вечно сама жена