От много години сънувам странни сънища, за които нямам обяснение.
Ще ви разкажа един от тях, а вие можете да го разтълкувате, ако искате.
Сънувах, че сме на една поляна заедно с вуйчо ми, който почина през 2003 г. на 78 г. Събирахме ръчни часовници и слънчеви очила от поляната и ги слагахме в торбичка, в която приживе той пазеше изследванията си. В лявата си ръка държах торбичката, а с дясната се бях хванала за вуйчо, но виждах само ръката и ръкава на ризата му. Лицето и останалата част от тялото му не виждах.
На 50 м от нас имаше бариера като тези на железопътните прелези. Беше вдигната, а през нея минаваха хора. Виждах ги в гръб като черни сенки. Като минеха бариерата, изчезваха. На самата бариера стоеше човек, когото виждах като светла сянка. Пред него имаше отворена, дебела около метър книга. Той се обърна към нас и даде знак на вуйчо ми да отиде при него. Вуйчо пусна ръката ми и тръгна натам. Сянката му каза да хвърли часовника си и той го пусна на поляната. През това време оттам мина влак, вуйчо се затича и се качи. После като светла сянка премина с влака в отвъдното. А аз останах на мястото си, защото никой не ми обърна внимание.
Питах се защо едните сенки са черни и минават през бариерата, а светлите са във влака. И какво означават часовниците и слънчевите очила на поляната. Според мен за живите времето тече от миналото през настоящето към бъдещето, докато в отвъдното е вечността и часовници не са необходими. Не можах да си обясня обаче слънчевите очила.
След като сънувах това, поставих на гроба на вуйчо един негов ръчен часовник и слънчеви очила. Най-напред някой взе часовника, а после и очилата.
Сигурно така е трябвало да стане. Нека този, който ги е взел, да ги носи със здраве и дано му донесат късмет.
Децата също сънуват кошмари
Leave a reply