Привет! Пише ви Калин от Плевен. Възрастен мъж съм и напоследък младите все по-често ме разочароват.
Преди около два месеца пътувах с влак. Настаних се срещу момче и момиче, които бяга забили погледи в едни книги. Зарадвах се, че са заети, защото исках да подремна. Да, ама не!
Тъкмо се бях унесъл и GSM-ът на девойката звънна. Тя подхвана такъв разговор, че на мен ушите ми пламнаха. Разбрах, че момчето е неин брат. И двамата са студенти в един от софийските университети и отиват на изпит. Момичето започна да изброява по телефона кои въпроси не е успяла да подготви, а други пък й били скучни. В един момент изтърси: „Нали знаеш, че колкото и да учиш, няма как да научиш всичко, защото изпит не се взима, а се дава! Барнах се много добре – и отгоре, и отдолу! Като разкопчая последните копчета на поличката, изпитът ми е в кърпа вързан. Ако трябва, ще се отблагодарявам цяла нощ…“.
Тя продължи да си чурулика без притеснение до Централна гара. Не се смущаваше нито от моето присъствие, нито от това на брат си. Не знам – аз ли съм с назадничаво мислене, или светът се е объркал тотално?! Просто останах без думи…
Калин, Плевен
Изпратете ни вашата история на e-mail: po.krasivi@gmail.com и ние ще я публикуваме в сайта!
Leave a reply