Не знам как да продължа със живота си

Знам, че писмото ми няма да бъде разбрано от всич­ки, но имам нужда да се изповядам.

По-скоро имам нужда от съвети, защото съм много объркана и не знам как да продължа живота си от тук нататък. По разбираеми причини ще сменя имената.

Със съпруга ми сме женени от 5 години. Живеем в къщата на свекъра и свекървата. Те са на долния етаж, аз и Калоян – на втория, а на третия е сестрата на Ка­лоян – Дора, с мъжа си. Дора е голяма глезла и въпреки че е по-голяма от мъжа ми, съвсем съзнател­но майка й я е възпитавала да бъде слаба, да не прави нищо, та да може мъжът й един ден да я носи на ръце и за всичко да й угажда. И Петър е точно такъв – зав­рян зет. След работа мина­ва с колата през пазара, пълни торбите, после взима децата от училище, ако са втора смяна, и се прибират. А Дора няма един ден тру­дов стаж. Поне да чистеше и готвеше като хората, ама тя и това не умее. Много е мързелива, горката. Какъв­то и гаф да стане, все Петър изкарват виновен – за всич­ко. И на него в един момент явно вече много му писна, защото започна да слиза да ми се оплаква. Разбира се, когато мъжът ми и жена му не са вкъщи. Понеже с Ка­лоян сме по-младото семей­ство, приемах всичко за чи­ста монета – каквото ми ка­жеха мъжът ми и свекърва­та, това правех. Мен пък ме бяха научили на точно об­ратното – да бъда послушна снаха и да не всявам раз­дори в новото си семейство. И не усетих как за нула вре­ме и аз се бях превърнала в робиня – същата като Петър.

Но явно има и такива родители – да гледат на техните деца да им добре, а че ние, в случая зет и снаха, обичаме половинките си и се грижим за тях, това няма зна­чение.

След едно сериозно оп­лакване от страна на Петър, не знам точно какво стана, но очите ми се насълзиха от безсилие, защото и аз за­почнах да му се жалвам. Тогава той, за да ме успо­кои, хвана нежно ръката ми и ми каза: „С теб, мила, не сме за това семейство! Да­вай да се спасяваме, дока­то е време. Ти поне си по- млада, ще си намериш ня­кой друг, ще се омъжиш от­ново, ами аз какви да ги върша, като догодина ще чукна 40-те. Не сме за сред ято оси.“ Цяла нощ не миг­нах и се чудех как да кажа на нашите, че съм сгреши­ла с брака си. Те нямаше да ми позволят развод. След още няколко дни с Петър се засякохме на улицата, той ме взе с колата и заедно се прибрахме. Вкъщи нямаше никого. Качих се да му по­могна с пазара и както се бях навела над мивката, да отделя доматите от краста­виците, че бяха в една тор­ба, той ме хвана през кръста отзад и ме целуна по врата. Тръпки ме побиха. Отдавна мъж не ме беше целувал така възбуждащо. Изпла­ших се, че някой може да влезе и да ни види, но нищо такова не се случи. После Петър ме обърна и ме целуна по устните. Боже, колко ми хареса! И пак продължи със своето: Давай да се спасяваме, докато не е станало късно.

След още два дни му се отдадох и не съжалявам. Припомних си какво е да правиш секс с човек, който те желае, а не защото му е съпружеско задължение. Вече втори месец се крием и се любим като истинско семейство, каквото всъщ­ност не сме. Оня ден се ше­гувахме, че може би не бива да напускаме къщата – иначе как ще се виждаме толкова често! А аз нямам сили да се разведа. Детето ми е малко, а и родителите ми въобще не подозират, че бракът ми не върви. Пре­струвам се пред тях, че всич­ко е ок.

Много заплетена ситуа­ция. И се питам – трябва ли да обръщам гръб на любов­та? А и с Петър нямаме никаква кръвна връзка. Роднини сме по принуда, заради брачните си половинки, които за съжаление са такива само на документ.

Невена