Приказката за тримата глупаци съвсем не е случайна

Ние сме трима приятели, работим заедно в една банка. Често прекарваме уикендите с жените си, ходим си на гости, пътуване. Обичаме да се майтапим помежду си – купон да става. Една от по­стоянните теми е чия съпруга е най-готина, най-вярна и най-обичаща. Затова се хванахме на бас на хиляда лева, за да докажем веднъж завинаги кой е победител в този вечен спор.

Помолихме колегата Иван да се обади на всяка от жените ни и да каже, че мъжът й е отвлечен. Той беше голям артист, освен това също си падаше по бъзиците като нас и ведна­га се запали от идеята. Разговорите трябваше да протекат на високоговори­тел, за да ги чуем всички.

Първа беше Венета, жена­та на Пламен. С много се­риозен глас Иван й съоб­щи, че съпругът й е отвле­чен и за него се иска от­куп от 100 хиляди лева, в противен случай ще й го върнат на части. Отго­ворът на Венета направо ни шашна. Много спокойно тя отсече, че когато получи първата част от Пламен, тогава щяла да повярва. Иначе не се хващала на подобни изнудвания.

Люси, съпругата на Краси, доста равнодушно отсече, че и да даде парите, и да не ги даде, все едно щели да го убият. Така че щяла да се въздържи. На­право не можехме да по­вярваме на ушите си.

Вече бях сигурен, че аз ще спечеля баса, защото моята Поли не само страш­но много ме обича, ами и е доста плашлива. Когато обаче Иван й се обади, за да й каже, че са ме отвлек­ли, тя наистина излезе победителка. Уви, изненадата ми беше доста горчива.

Поли се изсмя в слушалка­та – била готова да даде два пъти по толкова, стига да не ме види никога.

Не мога да ви опиша как се чувствахме с Краси и Пламен. Седяхме и гледахме като гръмнати. Нима това бяхме заслужили?! А още по-гадно ни стана, след като разбрахме, че всъщност избъзиканите сме ние. Оказа се, че гаднярът Иван е пре­дупредил жените ни и заед­но са измислили какво да кажат. Ние готвихме номер на съпругите си, а сами ста­нахме жертви. Да не ви раз­правям, че цялата банка ни бъзикаше седмици наред, защото Иван разказа на всички.

Тримата понякога си каз­ваме, че не дай, Боже, наи­стина да ни отвлекат, никой няма да повярва.

Един от тримата глупаци ;)