Преди седмица се върнах от почивка на българското Черноморие и бързам да ви пиша, преди да ми е минал ядът.
Няма да ви разказвам как докато едни се опитват да почиват, други строят. Не искам да коментирам и европейските цени за нашенците с най-ниските заплати. Колкото и да не ми се иска, ще прескоча и българската мръсотия, която няма равна.
Няма да премълча обаче голямата ни простотия. Заминах с внучката в началото на сезона. Времето беше чудесно, морето спокойно, баби с деца като мен – бол. Можехме да си изкараме добре, ако не беше станал ужасен инцидент. Един ден флагът на плажа забраняваше къпането – морето било опасно. Беше обаче много топло и почти през цялото време деца джапаха на плиткото край брега. В един момент започна някаква суматоха – събраха се спасители и от съседните постове, разтичаха се, развикаха се и двама здравеняци се гмурнаха в морето и бързо заплуваха навътре. На брега се събрахме купчина зяпачи. И аз – барабар Петко с мъжете, стисках ръката на внучката и гледах. Стана ясно, че някакъв мъж щял да се удави.
Измъкнаха го на брега, помогнаха му да се освести и да дойде на себе си, но и двамата спасители бяха бесни, както и колегите им. Младите момчета подскачаха и се караха на удавника, а по-възрастният се опита да ги укроти. Постара се възпитано да предупреди смелчагата, че правилата са, за да се спазват, и че е безотговорно да рискува и своя живот, и този на спасителите. Мъжът, изваден от морето, като започна да диша спокойно, се изправи и взе да се репчи – това си било негова работа, никой не ги бил карал да влизат за него, той сам щял да си излезе…
Тази наглост направо взриви групата спасители. Младоците му се нахвърлиха и му викаха да мълчи, а той – хем виновен, хем ербап, не си затваряше устата и дори ги напсува на майка. Тогава един от зяпачите, който стоеше до нас и през цялото време наблюдаваше, грабна плавниците си и го погна с тях, настигна го, свали го на пясъка и взе да го налага здраво. Тълпата на брега обаче се раздели на две – едните нададоха вой: защо го биещ, бе, остави човека; другите: а така, дай му да се разбере, устат нахалник. Спасителите се намесиха и за втори път помогнаха на удавника.
Дръпнах настрани внучката си, защото тя за първи път ставаше свидетел на такава сцена, и се опитах да я успокоя, но тя все питаше защо бият онзи човек. Обясних й, че той е нарушил забраните на спасителите и така е изложил на опасност и себе си, и тях. Това детето някак го разбра, но така и не й стана ясно защо едната част от хората крещи на другата. Нямах ясен отговор – аз самата никога не съм посягала на човек, дето се казва, ухо на дете не съм дърпала. Стори ми се ужасно някой да налага някого с плавници. От друга страна, като гледах колко усилия струва на спасителите да извадят някого жив от морето, си казах, че и тях никой няма право да вкарва в такъв капан. Не знам и защо ние, зяпачите, побързахме да настръхнем едни срещу други.
Може би единственото, което трябва да направим, е да започнем да уважаваме и себе си, и другите. И да спазваме правилата – те нали са за това!
Венета Манолова
За кого е опасно морето?
Leave a reply