Ако си в началото на любовен романс, който има всички шансове да се превърне в нещо прекрасно, в името на собственото си добро остави скайпа на мира! Чата на фейсбук – също.
Първото, което даваш на симпатягата, с когото се харесате и тръгвате да се сваляте, е номерът на мобилния ти. За да ти се обади да излезете. А когато това стане, в хода на срещата разменяте и координати в скайп и фейсбук. Или в пресния Google*. И в момента, в който се аднете, си на върха на щастието! Защото знаеш добре, че така ще имаш свободен достъп до него. Ерата на досадните есемеси „Миличко, липсваш ми! Какво правиш?“ и на звънкането през половин час „просто да те чуя“ приключи с появата на скайп и фейсбук. Сега вече разполагаш с възможността уж небрежно да заговориш тръпката си всеки път, когато се засечете – предвид факта, че всички висим по навик във фейсбук и скайп, това си е равно на 24-часова онлайн връзка. Прекрасно, нали? Всъщност се оказва, че онлайн чатът се отразява повече от зле на прясно сформираните двойки. Ако човек се замисли, има голяма доза здрава логика в това. Ето защо.
Празните прозорци
Както природата не търпи празните пространства, така и човешкото същество не търпи празните полета в чата, които се явяват нещо като интернет еквивалент на неловките паузи в разговора на живо. Ако един и-мейл завършва с категоричното „Поздрави и целувки“, «Липсваш ми, до довечера“, или нещо в този дух, и съобщението изчезва в мига, в който натиснеш Send, то прозорецът на чата си стои отворен и когато вече си казала онова, което си искала да кажеш. А когато въпросната кутийка стои неактивна над 10 минути, започваш да имаш усещането, че в това затишие има нещо нередно и трябва да бъде прекратено начаса. Така де, иначе излиза, че си неспособна да задържиш Неговото внимание и помежду ви бавно и сигурно се настанява – о, боже! – скуката.
Четенето между редовете
Още помня как преди години вдигнах невероятен скандал на голямата си тогавашна любов. Беше малко след като тръгнахме, докато се уговаряхме в icq за среща за уикенда (още бяхме на фазата виждане два пъти седмично). Дадох му ентусиазирано предложение за заведение, придружено от едно изречение с описание на обстановката и още едно със споменаване на любимите ми пилешки филенца в чесново-соево-винен сос, на което той отговори с телеграфното „ок“. Леко се обезпокоих. Когато аз реагирам така, значи ми е все тая – не само за заведението. Реших да не параноясвам излишно. Обясних му, че ще съм заета същия ден до следобед, така че може да се наложи да се видим малко по-късно, на което той отговори с „н.п., ок“ (н.п. = няма проблеми). Тук вече се раздразних. Да не сме минали на морз и аз да не знам?! На третото „ок“, плюс усмивка, в отговор на въпроса дали да направим резервация, нервите ми не издържаха и се развиках писмено „ЩЕ ТИ ДАМ A3 ЕДНО „ОК!“, след което се изключих. Когато човек е влюбен до уши, явно продължава да се държи като 11-годишен и това си е. Цяла вечер после той ми обясняваше, че не е искал да ме ядоса, а просто предпочита да говори на живо, не в нета. Трябваше да изтече много вода, за да установя, че наистина е лаконичен онлайн, без това да означава, че не проявява интерес. Та цялата тази история я разказах с идеята, че никога не можеш да разчетеш със сигурност реакциите на човека, с когото си чатиш. Дори когато го познаваш от години. А какво остава за случаите, когато се познавате отскоро и освен това той никак, ама никак не ти е безразличен…
Няма перпетуум мобиле
Дори ако предположим, че теб синдромът на празните чат прозорци не те измъчва, пак си остава един деликатен чат момент. Стоиш по навик онлайн нонстоп, независимо дали ползваш чата, нали? Всички го правим. Така че как да кажеш: „Хубаво, полафихме и смятам, че ни стига, въпреки че аз ще продължавам да си кисна тук“ на някого, с когото се виждаш? Трудничко е. И може да стане доста обидно. Така че чатът с Него продължава – в някакъв момент „по задължение“, признай си – и продължава, и продължава, поръсен с „вълнуващи“ доклади от рода на „колежката ми току-що си изсипа чашата кафе в скута“ и „Обади се един клиент, който винаги е голяма досада. Колегата едва се сдържа да не изпсува, стиснал е зъби и ръга въздуха с една химикалка“, на което другата страна от кумова срама пуска една усмихната емотиконка или някое вяло lol. Дори най-готините чатове – онези, които са пълни с остроумие, флирт, духовитост, искрен смях и неочаквани обрати – губят чара си след известно време, ако се водят безспирно. Перпетуум мобиле и в природата, и в интернет няма.
В реално измерение
Да си представим и това: всичко с чата ви е… н.п., ок. И идва моментът за поредната среща на живо. И двамата сте доволни да сте лице в лице с 3D версията, на първо име-дот-фамилия. Супер! Обаче след като сте си споделили какво става и какво ви вълнува по минути, за какво ще си говорите сега?… Все си мисля, че езикът на любовта не включва н.п. и brb. Хайде, доскайп!
НАЗАД КЪМ ДОБРИЯ СТАР ЕСЕМЕС!
Както стана ясно, е най-добре да сведеш чата онлайн до нула. Ето отговорите на въпроса с какво да го заместиш.
- „АКО ИСКАМ ДА СИ НАПРАВИМ НЯКАКВА УГОВОРКА ЗА ВЕЧЕРТА?“
- Пусни му есемес – кратък, ясен и точен. Ще му кажеш колко ти липсва, като се видите.
- „АКО ИСКАМ ДА МУ ПУСНА ИНТЕРЕСНА СТАТИЯ, НА КОЯТО СЪМ ПОПАДНАЛА?“ Прати му я по имейл. Или я шерни в профила си във фейсбук. Ако наистина го интересуваш, той го проверява редовно и няма да я пропусне. Повярвай.
- „А АКО ИСКАМ ДА МУ РАЗКАЖА ЗА ПОСЛЕДНАТА ОПЕРАТИВКА, НА КОЯТО СЕ ПОСДЪРПАХМЕ С КОЛЕЖКА, И ДА ГО ПОМОЛЯ ЗА МНЕНИЕ? НАЛИ МЪЖЕТЕ МОЖЕЛИ ДА ПОГЛЕДНАТ БЕЗПРИСТРАСТНО НА ДАДЕНА СИТУАЦИЯ.“, Недей. Обади се на приятелка. Или ни пиши на лични във фейсбук.
Leave a reply