На лъжата краката са къси!

От малък все на това ме учеха – другарките в детс­ката и в училище, мама и баба вкъщи.

Добре са правили, защото аз разбрах, че е най-лесно, макар и най-опасно, винаги да казвам нещата такива, каквито са. За какво ми е да си товаря мозъка кога на кого какво съм казал и в главата ми винаги светеше като червена лампичка правилото: на лъжата краката са къси. Лъжата е кофти нещо, къси­те крака – също. Още от дете разбрах голата истина -дългите крака са супер, също като мадамите, които ги носят. И взех все по та­кива да се заплесвам.

По мен пък си падаха вся­какви – харесваше им сла­вата, която ми се носеше, че казвам всичко в прав текст. Сигурно до една са се надявали да чуят от мен нещо красиво и вярно. Все­ки разговор с мадама оба­че аз започвах с уговорката, че на лъжата цаката са къси – мразя лъжи, мразя къси крака. И тези мацки, които си знаеха дължините, сами си тръгваха, преди да стана груб.

Завъртя се обаче около мене една, която излезе упорита. Сервирах й аз задължителните за запоз­нанство свои фрази, но тя не се обиди. Остана и продължи да се бъзика с мен. Стана ми интересно – досега аз избирах, а тази като че ли ми е хвърлила око и не й пука какво й го­воря. Взех я една вечер от тих с колата, ама не слязох, а тя сама си отвори врата­та. Братче, стори ми се че 5 минути влизат краката й, а после още пет дърпаше на­зад седалката, че да може да ги опъне. Цъках си наум и си виках: Супер е, Жоро, най-накрая попадна на нещо истинско и дълго. Оти­дохме на заведение, поръчах по едно питие, пос­ле я поканих да танцуваме. Ей на това му се вика мадама – не да се сгъвам на две, за да й кажа колко е хубава, а просто да усещам дъха й ей тука, под адамо­вата си ябълка. Абе, дълга­та мацка си е… дълга. И понеже си знае, че другиго я виждат и я харесват, не се мъчи да лъже колко е готина и как всички я свалят. Винаги си казва истината мо­мичето. Това си мислех, до­като танцувах със своята красавица. Виках си, стру­ваше си да отсвиря толкова късокраки лъжкини, дето се правят на такива и она­кива, за да си дочакам жена по мярка.

Като я видях после как върви от  дансинга към мен, гащите ми само дето сами не паднаха -висока, граци­озна, а не някоя тапа, дето може да мине под чатала ти. Казах си: Цецо, моето момче, води си я вкъщи, в нея е истината. Така и направих, а сексът ни беше най-истинският, който съм имал някога. И умората след него си беше истинс­ка, и откъртих още по-истински.

Като се събудих на другия ден, хубавицата я няма­ше. Повиках я, но отникъде не отговори. Станах да я на­меря, защото пак ми се ис­каше истинска любов, и се спънах в обувките й до кре­вата – 15 см ток! Тук нещо ми светна – онези дълги крака са били 15 см по-къси. И съвсем не истински. Реших на мига да разоблича късокраката лъжкиня, която… беше отмъкнала телефона ми. И портфейла също. И дори цигарите. Но пък ми беше оставила обувките си – токчетата много тропат по теракота.

Жоро