За това, което става между мен и Красимир, има само една дума – любов.
Историята ни започна, когато бях студентка на 21 и се влюбих в него като луда. Сините му очи ме побъркаха от мига, в който го видях – беше случайна среща по коридорите.
Откачих по този мъж и, признавам, започнах да го дебна и да разпитвам кой е и какъв е. Не беше трудно да се добера до него, оттам нататък оставаше най-сладкото – да го сваля.
Изобщо не ми пукаше, че носи халка. Красимир ме караше да го желая, да го сънувам и с отворени очи. Затова забърках една каша в двора на института, само дето не му се хвърлих на капака на колата. Този измислен инцидент беше повод за кафе и така започна нашата любов. По-точно е да кажа, че в началото беше секс – нежен, страстен, бърз, безкраен… Зависи за колко и къде се срещахме. Бях готова на всичко, затова винаги, когато можех, бягах от лекции и изчезвах с него там, където можехме да сме сами – в свободни квартири на приятели и приятелки, хотели в близки градчета, у нас, у тях, ако нямаше никого, паркове и паркинги.
Стана трудно, когато и двамата си признахме, че с толкова секс да сме стигнали до любовта. Аз нищо повече не исках, знаех, че няма напусне жена си. Той нищо не искаше, защото не можеше да ме спре да живея. След един мой рожден ден, на който не можа да дойде – с дъщеря му сме родени на една дата, като си изпратих гостите, се наревах и се напих сама. А на сутринта, като изтрезнях, си признах, че няма на какво да се надявам, най-добре да сложа край. И го направих.
След две години се омъжих, родих сина си и след още две се разведох – бракът ни беше просто грешка. Слава Богу, мъжът ми беше на моето мнение, разделихме се кротко, запазихме добрите си отношения и в крайна сметка заедно отгледахме сина си. Когато и юридически се освободих от семейството си, някак от нищото се върна жаждата ми за Красимир. Не го потърсих, но нощите ми бяха негови – сънувах, спомнях си, фантазирах. Дълго не се осмелих да се върна, защото не знаех какво ще е останало от старата любов и страст.
На един негов имен ден обаче не издържах и звъннах. Дори не ме изслуша какво говоря, попита само „Къде си?“ и ме извика у тях. Така започна вторият сезон на любовта ни. И двамата вече бяхме свободни и всичко изглеждаше различно. На мен все ми се искаше да избягам от работа, за да отида при него – както някога. Да звънна по телефона и да му кажа да ми отвори вратата на входа. Той да ме чака в коридора и щом чуе стъпките ми, да отвори широко и да ме дръпне вътре. После, докато вървим към стаята, да ме остави без дъх от целувки. Много пъти си измислях някакви причини да кръшна и по най-бързия начин да стигна до него. Понякога си отивах вкъщи и го чаках – с кафе, с питие, по хавлия. Обичах да му пращам един определен SMS: „Отворено е, бързо идвай, чакам те.“ Красимир наистина бързаше, защото обичаше да ме намира гола между чаршафите…
От години живеем така. Нито аз нощувам при него, нито той – при мен. Спали сме заедно само в хотел, когато сме пътували някъде. Иначе не толкова си пазим територията, колкото тръпката. Харесва ми да отивам при него и да си тръгвам. Обичам да го посрещам и да го изпращам. Така си спестяваме лошите настроения, мръсните чорапи, размазания грим. Има нещо възбуждащо в това да знаеш, че разполагаш само с определено време – минути или часове. От навика и скуката бягам като дявол от тамян. Защото много искам Красимир. Искам го за дълго.
Една лудо влюбена жена
Защо изневеряват мъжете?
Leave a reply