Това е епизод от живота ми, случил се преди много години. Познавах мъж, с около 5 г. по-голям от мен. И двамата бяхме свободни. Уважаваше ме много и искаше да се оженим, но пушеше и затова не го харесвах. Бяхме добри приятели и толкоз. Тогава живеех с майка си и работех.
След време двете се преместихме в по-хубав квартал и от познати чух, че е създал семейство и има дете, но не се интересувах повече от него – всеки си имаше пътя.
Минаха много години, майка ми вече беше доста възрастна и в свободното си време редовно я разхождах из квартала. Веднъж, както си почивахме на една пейка, до нас седнаха двама мъже. Дори не ги погледнах. Единият обаче се обърна към мен и каза: Мария, не ме ли позна? Беше Милен – онзи мъж, който преди време искаше да се оженим. После ми каза, че не е дошъл случайно, защото знаел къде живея. Негов приятел бил от нашия квартал и ме видял, че разхождам майка си. Казал му за мен и той настоял да ме види. След това добави, че е болен от нелечима болест и макар че по оперирали, знаел, че краят му наближава. Дошъл, защото искал да ме види, преди да умре. Последните му думи към мен бяха: Не мога да ти кажа довиждане, казвам ти сбогом. Замръзнах на мястото си и не знаех какво да му отговоря. Не след дълго разбрах, че е починал.
Никой не знае какво се крие в душата и сърцето на другите. И винаги съм се питала как обичат мъжете. Може би тяхната обич е по-силна от женската, кой знае? Някои дълбоки и трайни чувства остават за цял живот, но защо?
Мария Костадинова, Пловдив
Целувката крепи любовта, но е полезна и за здравето
Leave a reply