Малко родители знаят къде да „теглят чертата“ при възпитанието на тийнейджъра
Затова американската психоложка Памела Либерман обяснява как да поставяте граници, без открито да накърнявате толкова ценната за пуберите свобода. Само така ще може да им помогнете да си изградят самодисциплина и чувство за отговорност.
Дискретно напомняйте за уговорките. Преди да тръгнете за работа, оставете например на хладилника бележка, на която да пише „Супер е, че ще се прибереш към 10 часа вечерта“.
Нека да си поема отговорността. Ако тийнейджърът е закъснял с 2 часа след уговореното време, върнал се е подпийнал или пак е изкарал двойка, е възпитателно да има последици от действията му. Попитайте го какво смята, че трябва да се направи по въпроса. Може би той сам ще се откаже от следващия купон. Така няма да сте „лошият полицай“. А детето ви ще се радва, че се е отървало с по-малко наказание от това, което вие бихте му наложили.
Показвайте, че не може да ви лъже. От време на време проверявайте дали тийнейджърът наистина е там, където твърди, че е. „Случайно“ минете покрай кафенето, в което е с приятели. Помахайте му отдалече и си продължете пътя, без да се натрапвате. Така той ще знае, че по всяко време е възможно неочаквано да ви срещне, и ще внимава какво говори и прави.
Не се притичвайте веднага на помощ. Забележите ли, че пуберът има някакъв проблем, го накарайте да сподели какво го мъчи. Но не бързайте да се намесвате. Попитайте го как би постъпил, към кого смята да се обърне за съвет, какъв срок си дава за разрешаването на въпросния проблем. Оставете го да се справи сам. Намесете се единствено ако положението стане неудържимо, пише вестник „Всичко за семейството“.
Leave a reply