ВСЕКИ ЧЕТВЪРТИ БЪЛГАРИН НЕ ПРОЯВЯВА ДОСТАТЪЧНО НЕЖНОСТ, ЗАЩОТО НЕ НАМИРА ПОДХОДЯЩОТО ВРЕМЕ ЗА ТОВА!
Мила, мамо… Обичам те!
Помниш ли – така започваше и свършваше всяка картичка, правена в детството ми за теб? През последните години обаче все по-рядко ти пиша картички, дори и да има повод. Вместо това се чуваме по телефона. На едната слушалка си ти – попиваща всеки мой успех, погрешна стъпка, огорчение, лоша дума… На другата – аз и все по- често долавящата се в гласа ми досада, че отново съм търсена, докато имам „по-важна работа“. Че пак трябва да обяснявам как е минал денят ми (Как да е минал – като всеки друг скапан ден!), защо съм изнервена този път (Е, не може ли пък да съм изнервена?!), всичко наред ли е (Ох, кое изобщо е наред?)… До „Обичам те!“ отдавна не съм стигала. Не само че не съм ти го казвала, но не помня откога не съм го и изписвала…“
В ЦЕНТРОФУГАТА
Бих могла да адресирам горното обръщение до много други близки хора. До баща ми, моята по-малка сестра, най-добрата приятелка, мъжа, до когото се будя сутрин… Бих могла да добавя различни самообвинения, извинения и обещания. Сега, докато пиша, е лесно да се погледна отстрани, да преценя спокойно, да звуча нежно. Знам обаче, че затворя ли тази страница, ежедневната въртележка от напрежение, безпокойство, гняв и още дузина отрицателни усещания ще ме качи в някоя от своите задушаващи кабинки и отново ще се завърти. На максимална скорост. В подобна центрофуга трудно можеш да си спомниш за онези картички. За това какво е да си мил, внимателен, отзивчив, вежлив и че някога все пак си бил такъв.
КАРТА НА НЕЖНОСТТА
Знам, че знаете за какво говоря. Дори да не го признавате, доказателството е на екрана пред мен (същия екран, който проклинам Всяка сутрин, особено ако е понеделнишка). Казва се „Доклад за нежността“ (доказателството, не екранът) и е последното проучване за степента на проявяваната доброта в Европа. Резултатите му разкриват кои са „най- нежните/учтивите/усмихнатите…“ и „най-малко нежните“ страни на Стария континент. Според данните най-учтиви са унгарците, а на последно място по същия показател са чехите. България е някъде по средата – на девето място от общо 17 изследвани страни, установяват авторите при анкетирането на по 500 души от всяка държава.
СТРЕСЪТ КАТО ОПРАВДАНИЕ
От същия доклад става ясно, че всеки четвърти българин не проявява достатъчно нежност, защото не намира подходящо Време за това. Една трета от мъжете и 19% от жените предпочитат да са мили и учтиви само понякога, а 35% от мъжете между 18 и 24 г, смятат, че не е уместно да са нежни. Най-често срещано оправдание за липсата на проявена доброта у нас обаче е стресът – във всеки втори случай (52%), което е най-високият показател за цяла Европа. Но да оставим цифрите! По-важното в този доклад е, че той отчита една трайна тенденция: на забравената нежност. На откраднатата възможност да бъдем (или поне да се опитваме да бъдем) по-усмихнати.
ДА СИ СПОМНИМ КАК!
Ако и вие като мен сте почувствали, че е време да си върнем усмивките, но не знаете как, припомнете си последното мило нещо, което сте казали или направили. Аз се обърнах към картичките, старите имейли с топли думи и благодарности, снимките с прегръдки и блеснали погледи – моите трохички нежност, които като в приказката за Хензел и Гретел съм оставяла зад гърба си, за да имам спасителен път на обратно. За да не деградирам, а да продължа с опитите да еволюирам. В един по-добър човек, по-добра дъщеря, сестра, приятелка. Която следващия път няма да забрави обръщението „мила“ пред „мамо“. И ще намери време за най-нежните признания като „Извинявай!“, „Благодаря!“ и „Обичам те!“ Защото, сигурна съм «« България ще е по-добро място за живеене, ако сме по-мили един към друг!
Leave a reply