Затворен между четирите стени на дома, проблемът с домашното насилие рядко излиза извън него. Обикновено то се приема за нещо срамно, което не се коментира, а жертвата е склонна да обвинява себе си за него и да търпи с години.
И за съжаление никой не е застрахован от двете му еднакво чудовищни форми – физическото и психическото насилие. Много е важно жените да бъдат информирани и да не се срамуват или страхуват да сложат край.
Юмручно право
„Бия я, защото я обичам“, .Трябва да се знае кой е мъжът в къщата“ – все изтъркани патриархални разбирания, които, уви, още се използват от някои мъже. Оказва се, че физическата разправа е най-често срещаната форма на насилие. То лесно може да се разпознае, защото оставя видими следи, които трудно биха могли да бъдат оправдани с „падане по стълбите“. Ако вие или ваш близък сте обект на подобно посегателство, не търпете, не се обвинявайте, а веднага сигнализирайте в полицията, за да бъде спрян незабавно насилникът. Следващата стъпка е да се снабдите с медицинско свидетелство. Тъй като често липсват очевидци на насилието, е добре да разкажете на близък човек в подробности какво точно сте преживели, както и да му покажете скритите наранявания. Това може да ви помогне при съдебното производство. В срок от един месец след акта на насилие трябва да подадете молба до съда за незабавна защита. Ако бъде уважена, на насилника ще му бъде забранено да се доближава до вас и децата ви, които също са защитени от закона. До месец трябва да стартира и самото дело. Адвокат Йорданка Бекирска от „Алианс за защита срещу домашното насилие“ казва: „При жените, които се развиват по-успешно от партньора си, насилието е някак неизбежно и се дължи на ревност, завист, комплекси. В практиката си съм виждала жени, които след като се спасят от насилието, постигат успехи на всяко поприще. Причината е, че свободният човек достига много повече върхове, отколкото потиснатият“, допълва Бекирска.
Без видими следи
Психическото насилие е невидимата страна на домашното насилие, което се отразява на преживяванията, мислите и поведението на жертвата. Когато насилникът използва обидни епитети, отправя заплахи и критикува без причина, това води до преживявания на страх, вина и срам. Така, без да наранява физически, насилникът установява контрол и „удря“ важни аспекти от структурата на личността — чувства, самооценка и ценности. Това са случаите на психическо насилие, в които жертвите споделят, че партньорът им никога не им е посягал, но в ежедневието си се чувстват нещастни, потиснати и неефективни. Ето какво да направите, ако се случва на вас или на ваш близък. На първо място е добре да потърсите съдействие от приятели, роднини или организации и специалисти, които работят по проблема. Най-добре е да ви бъде оказана квалифицирана помощ, защото освен че ще ви помогне да се възстановите след преживяното насилие, работата с терапевт и резултатите от нея могат да се използват като доказателство в съда. Мълчаливото понасяне на унижения не е най-полезното поведение! „Интимните отношения между двама души са специални. Тяхната основа са доверието и взаимността, очакванията за подкрепа и разбиране. Добре е в тях да се чувствате балансирани, хармонични и свободни, да изразявате себе си. Важно е да знаете какво искате от една връзка и ако не го намирате, да я прекратите“, съветва консултант от „Алианс за защита срещу домашното насилие“.
Открито за проблема!
РАЗКАЖЕТЕ НА БЛИЗЪК ЧОВЕК КАКВО ТОЧНО СТЕ ПРЕЖИВЕЛИ
Да си жертва на домашно насилие не е срамно и не бива да се търпи! Информираността и помощта в подобни ситуации са много важни. Целта е темата да бъде извадена на показ, да бъде удостоена с публичното недоволство и несъгласие – само така ще се създаде непоносимост към проблема в обществото. Търси се промяна на нагласите чрез най-мощното оръжие – информираността, и адекватна помощ за всички жертви на насилие.
Add comment