Правите ли разлика между това да си влюбен и да обичаш?
При любовта партньорите напълно и във всичко си вярват, чувстват се уверено и защитени, защото знаят, че се обичат един друг, а любовта може да преодолее, изтърпи, разбере и прости. При влюбеността не съществуват увереност и доверие, затова често може да се появи ревност. А ревността няма нищо общо с любовта и ако тя (ревността) присъства в любовните отношения, не може да има никаква любов, а само влюбеност.
Огънят на любовта гори винаги и нищо не може да го угаси; огънят на влюбеността, макар и да е ярък и буен (а често и изпепеляващ), угасва и при най-лекия повей на вятъра. Освен това огънят на любовта е много мек и топъл, той сгрява душата, а пламъкът на влюбеността може да я изгори…
Когато хората наистина се обичат един друг, половото влечение и физическият контакт заемат само малка (но важна) част от техните взаимоотношения. При влюбеността сексуалните отношения са едва ли не най-важните.
Любовта умее да чака, за никъде не бърза, но и не се бави. Докато влюбеността е много нетърпелива, иска всичко, незабавно и по много…
Любовта винаги се съсредоточава върху любимия човек, грижи се преди всичко за него. Влюбеността – обратното – се интересува преди всичко от себе си и от собствените интереси. При любовта няма никакви примеси на егоизъм, а при влюбеността те преобладават. Често влюбеност се наблюдава, когато в своя егоизъм пускаме някой друг, пише вестник „Феномен“.
Духовете разказват, че темата за любовта е най-важна във всички световни религии и именно тя е онова свързващо звено, обединяващо всички религии в света. Главният халял (предписание) в исляма е да обичаш, дхарма (дългът) в будизма/ индуизма е да обичаш, главната заповед в юдаизма и християнството е да обичаш. Да обичаш винаги…
Leave a reply