Интересна история за появата на парите
„Вижте – казва фараонът на жреците, — долу в дълги редици оковани роби носят по един камък. Охраняват ги множество войници. Колкото повече роби, толкова по-добре за държавата – винаги се е смятало така. Но колкото повече са робите, толкова по-голяма е опасността от бунт. Усилваме охраната. Принудени сме добре да ги храним, иначе няма да могат да работят тежък физически труд. Но те продължават да са мързеливи и склонни към бунтарство… Вижте колко бавно вървят, а отегчените стражи дори не ги бият с камшици.
Но те ще се движат много по-бързо, няма да им е нужна стража. Пазачите също ще се превърнат в роби. Това може да стане така. Нека днес, след залез, глашатаи провъзгласят указа на фараона, в който се казва: „От разсъмване на новия ден на всички роби се дарява пълна свобода. За всеки камък, доставен в града, свободният човек ще получава една монета. Монетите ще може да разменя за храна, дрехи, жилище, дворец в града и за самия град. От днес нататък сте свободни хора”…
На другия ден жреците и фараонът отново се качват на площадката, а картината, която виждат, поразява въображението им. Хиляди хора – бивши роби, в надпревара мъкнат същите камъни, както и преди. Обливайки се в пот, мнозина носят дори по два. Други направо тичат. Някои пазачи също се присъединяват към тях. Свободни, без веригите си, хората се стремят да получат колкото се може повече от въжделените монети, за да построят своя нов живот.
Кратий прекарва още няколко месеца на своята площадка, наблюдавайки със задоволство случващото се в краката му. А промените са колосални. Част от робите се обединяват в малки групи, правят си талиги и товарят върху тях камъни.
„Ще измислят още много приспособления – със задоволство си мисли Кратий, – вече се появиха и вътрешни услуги: разносвачи на храна и вода… Скоро ще си изберат началници, съдии. Нека си избират – нали се смятат за свободни. А същността не сее променила – продължават да мъкнат камъни…”
Leave a reply