Всеки родител с нетърпение очаква детето му да произнесе първите си думички, да се научи да назовава близките предмети, да съобщава какво иска
Проговарянето обикновено се случва около първата година. На година и половина започват опитите да се сглобяват прости изречения и да се контактува по- активно с околните.
В словесната комуникация често детето среща затруднения и произнася някои думи на свой бебешки език. Но когато го поправите, се опитва да ги каже правилно. Ако вашият син или дъщеря използва неразбираема реч и е на 2-годишна възраст, желателно е да се консултирате с логопед. Макар че уменнието да се говори правилно и с конкретна цел се развива до 4 години и половина, някои отклонения могат да бъдат уловени доста по-рано (18-24 месеца) и проблемът с комуникацията да бъде избегнат. Изчакването до училищна възраст с надеждата, че това ще се оправи от само себе си, може да задълбочи затрудненията. Тези нарушения причиняват на детето притеснения, ограничават общуването му с околните и го правят „затворено“, предпоставка за комплекси, а понякога и за агресивни прояви.
Много и различни са ранните сигнали за т.нар. вербална диспраксия, пише „Всичко за семейството“. Сред тях са използване на ограничен набор от звукове, шумове и бърборене по време на игра; забавено преговаряне като цяло и честа употреба на комбинации от дума и жестове; изговаряне на думите в бързо темпо, като обикновено се губи първата им част; назовава- не на няколко обекта с една и съща дума; при опит за повторение на сгрешена дума се получават още повече грешки.
Когато логопедите се натъкнат на тези и други специфични белези за говорни трудности, прилагат специална програма за превенция. Тъй като говорната функция е в процес на изграждане, не може да се каже, че тя е нарушена. Експертите работят върху наличните проблеми и симптоми, за да бъдат те преодолени и да се достигне характерната за възрастта комуникация.
Обикновено се правят няколко срещи с цялото семейство. Те дават възможност на логопеда да събере информация за бременността, раждането и ранното детство, да наблюдава общуването между родителите и детето, поведението му по време на игра и в различни ситуации.
Специалистът може да даде насоки на майката и таткото, които в домашни условия да допълват и подпомагат неговото професионално справяне с проблема.
Неразбираемото говорене при малки деца не е причинено от интелектуален дефицит, нито пък издава проблеми със слуха или нарушения на двигателните умения за говор. То се дължи на слабата координация между устните, езика и челюстта. Колкото по-рано се регистрират сигналите на вербалната диспраксия и се вземат мерки, толкова по-добри резултати дава логопедичната намеса.
Leave a reply