Възможно ли е някои от най-големите шедьоври в изкуството да са се появили заради заболяването на творците?
Пол Волф – професор по патологоанатомия от Медицинския център на калифорнийския университет в Сан Диего, е истинска съкровищница на любопитна информация и анекдотични събития от живота на знаменитостите и техните заболявания.
Той обича да разказва, че италианският композитор Антонио Вивалди например иска да стане свещеник, но напуска духовната семинария, когато разбира, че заради астмата си няма да може да проведе меса. Или че виртуозният цигулар Николо Паганини дължи невероятната гъвкавост и подвижност на пръстите си на много рядко наследствено заболяване на съединителните тъкани.
Малко известно е например, че известният британски политик Уилям Пит се отнася с голяма симпатия към жителите на североамериканските колонии, желаещи да се отделят от Великобритания. Но заради подаграта си не може да защити интересите им срещу крал Джордж III, който става много войнствен, когато се обостря състоянието му. Той страда от порфирия – наследствено заболяване на обмяната на веществата, което с времето го побърква.
Подаграта е много разпространена сред известните англичани през XVIII век. Според Волф британските джентълмени пият в големи количества португалско червено вино, което отлежава в бъчви, покрити
Според Пол Волф, ако Ван Гог не беше лекуван погрешно с дигиталис, най-вероятно не би виждал заобикалящия го свят в жълти тонове.
Според Пол Волф Ван Гог има толкова много и сериозни заболявания, че е удивително, че доживява до 37 години, а не се самоубива по-рано. Особен интерес у изследователя предизвиква т.нар. „жълта палитра” на Ван Гог, известен със слабостта си към жълтото.
До неотдавна се смяташе за общопризната теорията, че засилването на присъствието на жълтия цвят е предизвикано от любовта на знаменития холандски живописец към абсента. В състава на тази популярна във франция напитка влиза сантонин – лекарство, с помощта на което в края на XIX век в Европа лекуват децата от глисти.
Картините на Пол Сезан лесно се разпознават благодарение на уникалния му живописен маниер. Той обаче според мнозина съвременни изследователи е следствие от заболяване на художника. Сезан категорично отказва да носи очила, като при това страда от фонова ретинопатия – особена форма на. късогледство, причинена от захарен диабет. Вместо предмети с ясни контури при такава диагноза човекът вижда размити цветни петна. Това поражда необичайния художествен поглед на гениалния живописец.
Leave a reply