Манията за съвършенство е болест на цивилизацията

Първите симптоми на манията за съвършенство могат да се проявят още в доучилищна възраст

Пример: децата на четири-пет години, стремящи се винаги и навсякъде да бъдат първи, често питат: „Наистина ли съм най-добър от всички?”. При определено стечение на обстоятелствата от такива деца именно израстват „идеалните хора”. Но да се смята стремежът да бъдеш най-добър за вродено качество – като темперамента или музикалния слух, би било невярно.

Перфекционизмът е поредната болест на цивилизацията, страничен ефект на демокрацията. Един от многото примери, когато здравата мисъл достига до абсурд. Някои възприемат прекалено буквално идеята за равни възможности. Още от детството чуваме, че всичко е в нашите ръце, че пешката е способна да стане царица, а младежът от работническо семейство – президент на страната.

Главното е много да го пожелае и да се потруди добре. А ако не се получава? „Не ми е било писано”, ще си помисли средностатистическият гражданин и ще си намери по-подходящо занимание. „Не съм се старал достатъчно”, ще реши перфекционистът: той не приема по принцип идеята да снижи леко летвата.

Разбира се, не всички се целят в президентското кресло – всеки си има свой идеал. Но мисълта, че не всяка цел е постижима, че възможностите на човека не са безгранични, че всичко зависи не само от нашите способности и усърдие, но и от много други обстоятелства, които не можем да променим, никога не хрумва в главата на перфекциониста. Най-вероятно той ще започне да обвинява себе си – и ще си заработи маса комплекси.