Започнах да пия и по време на работа, не знам кога ще се издъня
Обикновено когато се говори за домашно насилие, се приема веднага, че мъжът е алкохоликът, който тормози семейството, а жената е жертвата. Колкото и да не искам да си го призная, в нашето семейство има алкохолик, измъчва всички, но това не е съпругът ми, а аз самата. От около три години изпитвам засилваща се страст към алкохола и усещам, че вече губя почвата под краката си. Вече изобщо не мога да заспя, ако не съм изпила поне 500 грама водка, а обикновено и повече. Преди да се омъжа, не пиех изобщо. След това сядахме със съпруга ми вечер на по ракия със салата. Да, но той изпиваше една, най-малко втора малка, вечеряше и си вършеше работата, а в един момент се усетих, че аз продължавам. Много скоро започнах да пия в обедната почивка, а от известно време си нося „патронче“ и в службата. Не знам дали колегите наистина не забелязват, или се правят, че не забелязват. Засега съм все още адекватна и не съм се издънвала в работата си, но се притеснявам, че, както съм поела по този път, един ден и това ще се случи. Съпругът ми приема всичко това с разбиране, но се вижда, че и на него търпението му започва да се изчерпва. На няколко пъти се напивах до такава степен при приятелки, че не можех да се прибера и оставах да спя там. А веднъж направих нещо, за което не искам да си спомням… Той ме увещава да потърся лекарска помощ. Дали ще помогне?
С.М., София
Leave a reply