Китайска билкова традиция

Смята се, че китайската билкова традиция води началото си отпреди 4000 години по времето на император Шен Нонг (или Чиен Нънг).

Билки

Той е описал над 300 медицински растения и тяхната употреба в книга, наречена “Пен цао”. Макар че днес все още съществуват варианти на няколко древни фармакопедии, основният оцелял текст върху хербализма е книгата на лекаря Ли Шичен, описваща почти 2000 билки и 10 000 билкови лекарства и написана през XVI в. Освен хербализма на обучени лекари в Китай съществува и народна традиция на билковата медицина. Много семейства имат собствени лекове, които се предават от поколение на поколение.

Традиционната медицина започва да се поставя под съмнение през XX в., но се възстановява от комунистическия режим. Босокраките лекари в различните райони на страната умело предписват билкови лекарства, чиито съставки обикновено са събрани и подготвени от самите тях. Днес хербализмът до голяма степен е ортодоксални форма на терапия и превантивно лечение в Китай и започва да се практикува на Запад.

Така наречените сурови съставки на билковите заготовки обикновено са изсушени материали. Често те се предписват като “супи”, отвари или чайове, но могат да се приемат и в суровата си форма или да се преработят на хапчета, прахове, кремове, течни тоници или чайове. Класифицират се съобразно свойствата, например “затоплящи” и “охлаждащи”, както и според вкуса. Мнозинството са с растителен произход, но някои са извлечени от минерали или от животни.

Обикновено билките се комбинират във формули, които често се адаптират, за да съответстват на променящите се условия в хода на възстановяването на пациента. Внимателното приспособяване на лекарството към отделния пациент е характерно за китайската медицина. Китайският хербализъм може да се използва при широк спектър от оплаквания, включително астма, кожни болести, менструални проблеми, стомашни разстройства и мигрена, и е ефективен както когато се използва самостоятелно, така и в съчетание с друга терапия, например акупунктура.